Елон и Тръмп са се хванали за гушите и е голям сеир в момента. Eлон е изпаднал в аутистки шизо-епизод и през 10 минути пуска туитове против Тръмп. И всичко заради гласуването на държавния бюджет в Конгреса. Според Елон е прекалено раздут бюджета и увеличава и без това главоломния дефицит, според Тръмп е „голям и красив бюджет“.
Много пъти съм писал, че Америка е държава-финансова пирамида поне от 1945 насам. Пирамида в много напреднала фаза, която печата долари – и единственото покритие за напечатаните трилиони е вярата в американската „мощ и превъзходство“. Една финансова пирамида не може да бъде ремонтирана и фискално „оздравена“. Това е мисия за наивници. С една пирамида могат да се направят само две неща: да се продължи живота ѝ колкото се може по-дълго или контролирано да се „взриви“. Тръмп прави първото.
Проблемът с бюджета не е самият бюджет, а е…..демокрацията, т.е. системата, при която народа гласува на избори за популярни политики. Бюджетът е раздут, но бюджетът включва все неща, които Тръмп обещаваше на избирателите си, които гласуваха за него. Ако прочетеш съдържанието на бюджета без да гледаш цифрите – ще си кажеш, че това е великолепен бюджет или „голям и красив“, както го нарече Тръмп. Ако прочетеш обаче числата, ще се хванеш за главата. И неслучайно казах, че проблемът е със самата демокрация, а не с бюджета – хората искат и гласуват за неща и политики, за които не искат да платят сметката. И ако не им изпълниш желанията, просто няма да те изберат и ще изберат някой, който ще им изпълнява желанията.
Политиката и бизнеса са коренно противоположни сфера и често това да си успешен в едното е в противоречие с другото. Тръмп е изключение, но неговият бизнес е по-особен – той е с имидж и реклама, а не чист оперативен бизнес, така че е по-близко до политиката. Затова Елон е толкова бос в политиката, като напълно начинаещ. В бизнеса целта е да оптимизираш разходите и приходите (да намаляваш разходите и да увеличаваш приходите). За тая цел можеш да колиш и бесиш колкото си поискаш – носиш отговорност само пред собствениците, а ако ти си собственик – само пред теб. В политиката и конкретно в парламентарната демокрация обаче нещата не работят така. Там целта е да ОПТИМИЗИРАШ ПОПУЛЯРНАТА ПОДКРЕПА. Тоест, да взимаш решения, които да ти носят колкото се може повече подкрепа и симпатии от избирателите, и доколкото е възможно да избягваш или да отлагаш решения, които биха намалили подкрепата и симпатиите към теб. Просто бизнесът и политиката изискват диаметрално противоположен управленски подход.
Елон е гений, но същевременно има емоционална зрялост на дете. Това е препратка към „тънката линия между гениалността и лудостта“. Звучи абсурдно, но най-богатият, един от най-гениалните мъже и визионери в света, който е на 50 и кусур години и има над десет деца, вероятно е емоционално по-незрял от средностатистически 27 годишен служител в българска айти компания или чиновник в банка. То и гениалността и визионерството му вероятно са донякъде свързани с тая детинска незрялост и не биха били възможни, ако беше по-зрял и рационален.
Обаче без значение кой крив, кой прав, не е нормално като изоставена ученичка да си изливаш емоциите в социалните мрежи пред целия свят, когато си на 55 години и си един от най-важните мъже в света. Все едно сме в „София Ден и Нощ“ или в „Ергена“ и някой 19 годишен хлапак си излива чувствата от несподелената любов през екрана пред цяла България.
И за финал – изкусният политик винаги ще е по-силен и влиятелен от големия бизнесмен. Винаги е било така и винаги ще бъде. Колкото и да си умен, колкото и да си богат, и на Марс ако ще да отидеш, който владее народните маси и умее да печели подкрепата и лоялността им, той е по-силен от теб. Клиентът не може да бъде над патрона и да дава нареждания на патрона, колкото и да е богат.
Тихомир Чергов, фейсбук
Колко са жалки путинските подчовеци!Ближат в захлас насрания гъз на путинския плъх Тръмп и псуват Мъск.