С малко разполагащо време, министърът на земеделието на България се бори с корупцията, използвайки Facebook, гърми брюкселският либерален флагман Полтико!
Вдъхновен от новия кмет на Ню Йорк, Иван Христанов предава на живо инспекции и назовава предполагаеми измами със субсидии, за да принуди прокурорите и следователите от ЕС да предприемат действия.
Служебният министър на земеделието на България казва, че се надпреварва да се изправи срещу дълбоко вкоренената корупция, свързана със селскостопанските субсидии на ЕС, инспекциите за безопасност на храните и мрежите на организираната престъпност.
Иван Христанов няма както време, така и избирателен мандат – неудобни начални условия за амбициозен борец с корупцията. Но поне няколко месеца той ще държи лостовете на властта и твърди, че знае как да ги използва.
„Не идваме тук с мечта“, каза той пред POLITICO. „Идваме с план.“
Този план включва основните инструменти на правоприлагането като одити и обвинителни актове, да. Но той също така взема пример от опозиционни огньове в САЩ, като Александрия Окасио-Кортес и Зохран Мамдани, за да засили обществения натиск.
През последните седмици той е предавал на живо инспекционни посещения, е публикувал предварителен преглед на жалби за корупция във Facebook и е публикувал видеоклипове с обяснения, посочващи предполагаеми измами със субсидии.
„Понякога медийното внимание е по-силно от промяната на закон“, каза той. „Когато всички гледат, става много по-трудно да се обърнат нещата.“
Назначен на 18 февруари във временното правителство, което насочва България към предсрочни избори на 19 април, той твърди, че мандатът е достатъчно дълъг, за да се възобновят разследвания, отложени от предишни администрации.
„Ако не можем да приключим всеки случай, можем поне да ги поставим в позиция, в която резултатът става неизбежен“, каза той.
Граничеща с измама
Дълго време класирана сред най-корумпираните страни в ЕС, България е изправена пред постоянни обвинения, че политически и бизнес мрежи отклоняват национални и европейски средства.
Христанов за първи път попадна в заглавията през 2022 г., когато като заместник-министър на земеделието в реформаторското правителство на Кирил Петков предупреди, че контролно-пропускателният пункт Капитан Андреево на страната – един от най-натоварените сухопътни пунктове в света, свързващ ЕС и Турция – на практика се е превърнал в „частна граница“. Той каза, че инспекциите за безопасност на храните там са били извършвани от частна лаборатория, свързана с престъпни интереси.
Христанов започна разследвания на режима на инспекции, противопоставяйки го на бизнес интереси и депутати, обвинени в защитата им. Но правителството на Петков се разпадна месеци по-късно на фона на вътрешни борби в коалицията, оставяйки усилията недовършени. Контролът се подобри от 2022 г. насам, но мрежите за трафик остават активни, каза Христанов.
Този път репресиите се простират далеч отвъд граничния пункт.
Длъжностни лица преглеждат искания за субсидии, свързани с това, което Христанов описва като „нива, които никога не са съществували“ и „животни, които никога не са съществували“, което напомня за случаи на измами, разкрити в съседна Гърция, където са били поискани земеделски плащания за ферми, съществували само на хартия.
Властите също така преразглеждат „скандала с къщите за гости“ в България, в който средства от ЕС за развитие на селските райони уж са финансирали частни вили, свързани с политически обвързани фигури. Самите инспектори по безопасност на храните са под наблюдение, след като малки производители съобщиха, че са били подложени на натиск да плащат пари за защита.
Заложените суми са значителни. От присъединяването си към ЕС през 2007 г. България е получила над 10 милиарда евро по Общата селскостопанска политика. Други 5,6 милиарда евро са отпуснати за текущия цикъл на финансиране, който продължава до 2027 г.
Европейската прокуратура, която разследва измами, свързани със средства от ЕС, вече разглежда над 70 случая, свързани със селското стопанство в България, като част от стотици активни разследвания в страната.
Христанов каза, че неговото министерство подготвя още десетки за препращане.
„С повече време случаите биха били стотици“, каза той.
Проверка на реалността
Не всички вярват, че служебното правителство, което ще остане на власт само докато не бъде сформирана нова администрация, може да постигне сериозен напредък.
„Ръцете му са вързани“, каза Радосвета Василева, доцент-старши научен сътрудник в Юридическия факултет „Съдърланд“ към Университетския колеж в Дъблин, твърдейки, че ключови институции, отговорни за борбата с корупцията, остават политически заловен и извън обсега на краткосрочни министерски действия.
Други казват, че краткият мандат не означава, че усилията са безсмислени.
Христанов все още би могъл „да хвърли светлина върху незаконните практики“, да замени компрометирани служители или да предаде информация на прокурори и следователи от ЕС, каза Лора Георгиева от фондация „Фонд за борба с корупцията“ на България. След като случаите бъдат разгледани на това ниво, добави тя, е по-трудно да бъдат игнорирани от бъдещите правителства.
Всъщност Христанов, който се отдели от центристка партия, за да сформира собствено антикорупционно движение „Единение“ през 2023 г., превърна социалните медии в непрекъснат поток от разследвания.
На личната си страница във Facebook, която има над 120 000 последователи, той публикува кратки видео изявления, в които обявява нови случаи, обяснения на живо за предполагаеми корупционни схеми и клипове от телевизионни интервюта, в които запознава зрителите с конкретни обвинения.
Инспекционните посещения се появяват като актуализации в стил влог, заснети на пътя или пред регионалните офиси, понякога с хаштагове и призиви към последователите да споделят публикациите. Документи и жалби, подадени до прокурорите, също се рекламират онлайн преди официални обявления – тактика, която Христанов казва, че има за цел да затрудни институциите да отлагат делата тихомълком.
Дългогодишен проблем
Корупционните скандали многократно подхранват политическа нестабилност в България. Критиците твърдят, че олигархичните мрежи запазват влияние в съдебната система, медиите и части от държавата, като финансирането от ЕС често служи като източник на покровителство. Мощни политически съюзници в Брюксел, особено от доминиращата в Европа центристко-дясна Европейска народна партия, също са изправени пред критики за подкрепата си за българските съюзници по време на по-ранни корупционни кризи.
Последните сътресения дойдоха в края на 2025 г., когато протести принудиха консервативния премиер Росен Желязков да подаде оставка, проправяйки пътя за служебния кабинет, който сега наблюдава поредните предсрочни избори.
Опозиционни фигури призоваха за оставката на Христанов, обвинявайки го в политизиране на министерството и пренебрегване на ежедневната селскостопанска политика. Той отхвърля обвиненията.
„Мога само да се посмея на това“, каза той.
За него борбата се простира отвъд едно министерство – или дори едни избори.
„Ако България иска да настигне останалата част от Европа“, каза той, „трябва да се превърнем в страна, където корупцията е изключение, а не система.“
