Новините с коментар в реално време

Новините с коментар в реално време

Ексклузивно:

НачалоПолитика"Политико": Как "българското недоглеждане" финансира войната на Русия в Украйна

„Политико“: Как „българското недоглеждане“ финансира войната на Русия в Украйна

Последвай Bnews.bg в

Вначалото на август български служители забелязаха нещо, за което не бяха сигурни дали е законно: барели руски петрол пристигаха в страната на цена над тавана от 60 долара, който ЕС прие, за да лиши Москва от критични приходи за войната й в Украйна.

Така започва статия в „Политико“, в която чрез примера на България се демонстрира провалът на ЕС да поддържа строг санкционен режим срещу Русия.

България беше в необичайна позиция сред своите партньори, припомнят авторите на материала Виктор Джак, Габриел Гавин и Джована Кои. Страната не бе заставена да се съобразява с ограничителните мерки на ЕС, забраняващи голяма част от вноса на руски петрол, с идеята да се гарантира, че тя няма да се сблъска с остър енергиен недостиг.

Дерогацията е можела да oтпадне вчера vs всичко преди 1 март е риск

Но можеше ли България да внася руски петрол над най-високата цена? Митническите служители в София са поискали да се подсигурят, затова са се обърнали към служители на ЕС с молба за „разяснение“, става ясно от частен обмен на имейли от 4 август, твърди „Политико“.

„Не е необходимо суровият петрол, внесен въз основа на тези дерогации, да бъде на или под 60 долара за барел“, е отговорът от Брюксел.

Така от август до октомври България продължава да внася руски суров петрол над ценовата граница, показват поверителни митнически данни, с които изданието разполага. Доставките са на стойност около 640 милиона евро, според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Парите са получили руски енергийни фирми, които чрез данъците си финансират военната кампания на Кремъл.

Разликата в санкциите е емблематична за по-големите недостатъци, които подкопават опита на ЕС да спре милиардите, които Русия печели от износа на енергия, обяснява „Политико“. Около година след приемането на първоначалните санкции законовите „вратички“ се съчетаха с лошо правоприлагане и паралелна търговия, за да поддържат потока на приходите от изкопаеми горива на Москва. Печалбите на Русия от износ на петрол са спаднали само с 14 процента след налагането на ограниченията. А през октомври приходите на Русия от изкопаеми горива достигат 18-месечен връх.

Авторите отсъждат, че ЕС е загубил волята да запълва пропуските. И посочват, че последният пакет от санкции на ЕС, който трябва да бъде финализиран на срещата на върха на лидерите тази седмица, е съсредоточен най-вече върху административни промени, които според експерти няма да направят много за ограничаване на широко разпространеното укриване. Липсват усилия и за по-нататъшно намаляване на тавана на цената на петрола.

„Целият санкционен механизъм работи, само ако продължавате да приемате редовно решения, които затварят „вратичките“ и налагат нови санкции, – обяснява украинският външен министър Дмитро Кулеба пред „Политико“. – Всеки субект в света има способността да се адаптира“.

Българското недоглеждане

Причината за „вратичката“ в ценовата горна граница за България вероятно е чиновнически пропуск. Когато ЕС узаконява горната граница на цените, служители изрично забраниха на корабните фирми и застрахователните компании в блока да разпространяват руски петрол над прага от 60 долара към страни извън ЕС. Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се поддържат стабилни световните петролни потоци. Но служителите не се замислиха да наложат подобни правила върху доставките до страните от ЕС, отчасти защото през същия ден Брюксел забрани вноса на руски суров петрол на членките по море. С изключение на България, изтъква „Политико“.

Тази задна „вратичка“ донася милиони допълнителни приходи за Москва. Според CREA печалбите от износ на руски петрол от продажби в България между август и октомври – една трета от които идват от продажби над тавана на цените – са донесли около 430 милиона евро преки данъци за Кремъл. Всички доставки с руски произход през този период – на цени между $69 и $89 за барел – са разчитали на западна подкрепа, включително от гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи.

„Лукойл“ обмисля продажба на бизнеса си в България

И всичко това е технически законно, отбелязва „Политико“. Изданието се допитва до Мартин Владимиров, старши анализатор в базирания в София „Център за изследване на демокрацията“, който проучва въпроса.

Според българина ситуацията „разкрива, че България е помогнала на Русия да се възползва от тази явна „вратичка“, за да максимизира бюджетните приходи на Кремъл от тези продажби на петрол без видими ползи за българските потребители“.

Освобождаването на България от забраната на ЕС пълни джобовете както на най-голямата руска частна петролна фирма „Лукойл“, която доминира българското производство на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, така и на самия Кремъл, отбелязва „Политико“. Изданието допълва, че вносът на суров петрол на „Лукойл“ в България е донесъл над 2 милиарда евро приходи за Русия, откакто санкциите влязоха в сила през февруари. Кремъл е спечелил 1 милиард евро от преките данъци от продажбите.

Кирил Петков отбелязва пред „Политико“, че задните „вратички“ трябва да бъдат затворени. Той обещава да окаже натиск върху правителството и Европейската комисия, като същевременно настоява, че България ускорява усилията си да се отърси от руските енергийни връзки, за разлика от страни като Словакия.

Противник на помощта за Украйна става премиер на Словакия

„Не харесваме „вратичката“ от 60 долара, която беше създадена от дерогацията на Европейската комисия, – каза Петков. – Не искаме Путин да получава и едно евро, което не му се налага.“

Министерството на финансите на България и „Лукойл“ не са отговорили на исканията за коментар на „Политико“.

„Не всичко е дъги и еднорози“

Основни предизвикателства пред ЕС са лошият мониторинг и правоприлагането, отсичат авторите на „Политико“.

През октомври доклад, поръчан от Европейския парламент, установява, че прилагането на санкциите на ЕС е „разпръснато“ между 160 местни власти, докато столиците имат „различни системи за прилагане“, които включват „големи несъответствия“ в наказанията за нарушения.

„Дори тези, които участват в транспортирането на петрол, получават само ограничен достъп до информация за сделките“, обяснява Виктор Катона, главен анализатор на суровия петрол от Kpler. „Застрахователите, например, разчитат на един-единствен документ от фирми, които купуват и продават петролни товари, обещавайки продажбата да не е над 60 долара за барел, което се равнява на „декларация за вяра“, добавя той.

Предстоящият 12-и пакет от санкции на ЕС се опитва да преодолее този проблем, като наложи нови правила, принуждаващи търговците действително да описват конкретните разходи. Целта е да се попречи на купувачите да се сдобиват с руски петрол на цена над тавана и след това да скриват допълнителните разходи като застраховка или транспортни такси. Но малцина в индустрията таят големи надежди, че допълнителната документация ще спре заобикалянето.

Няколко държави от ЕС с големи корабни индустрии също усложняват нещата. По време на последния кръг от санкции Кипър, Малта и Гърция отново изразиха загриженост относно призивите за засилване на ограниченията, обясняват пред „Политико“ двама дипломати от ЕС.

Дипломат от голяма морска държава членка твърди, че по-строгите санкции само ще накарат Русия да използва повече незападни оператори за превоз на петрол. Вместо това дипломатът твърди, че фокусът трябва да бъде поставен върху разширяването на страните, които се придържат към тавана на цените. В момента това са държавите от Г-7, ЕС и Австралия.

„Би било глупаво да се настоява за таван на цените, а след това други да не го спазват, защото не са членки на ЕС“, посочи дипломатът и добави, че „това, което ще се постигне, е пълното унищожаване на корабната индустрия“.

Междувременно проучване на CREA установи, че 822 кораба, транспортиращи руски суров петрол, са прехвърляли товарите си на други кораби в териториалните води на ЕС – повечето в гръцки, но също и малтийски, испански, румънски и италиански води – откакто петролните санкции влязоха в сила миналия декември. Обемите им са еквивалентни на 400 000 барела на ден.

ЕС ще криминализира нарушаването на санкциите

Говорител на Комисията защити санкциите на ЕС, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи „милиарди долари“, за да се адаптира към новата реалност, включително за нови танкери и инфраструктура за добив и износ на петрол, тъй като западното търсене е намаляло.

Това е причинило „сериозни и продължаващи икономически и политически последици“, уверява говорителят на Комисията. CREA установи, че ограничението на цените на петрола е лишило Кремъл от 34 милиарда евро приходи от износ, което се равнява на приблизително два месеца печалба през 2023 г.

Други толерират заобикалянето на санкциите, като обясняват, че ЕС никога досега не е изпадал в подобна ситуация.

„Нека бъдем честни… всички санкционни мерки са безпрецедентни, така че има и елемент на учене, като ги налагаме, – посочва един от дипломатите на ЕС. – Не живеем в перфектен свят: не всичко е дъги и еднорози“.

Дълбоки тъмни води

Вместо да приеме строгите правила, предназначени да източват нейните финанси, Москва предизвика надпревара в заобикалянето на санкциите. Високопоставен украински служител определи политиката ѝ като „стратегия на хлебарките“.

За да гарантира, че може да продава изкопаемите си горива на възможно най-висока цена, в нарушение на горната граница за петрола, Русия създава паралелен пазар за корабоплаване, който пълни джобовете на държавните енергийни фирми и олигарсите, обяснява „Политико“.

Появява се „сенчеста флотилия“ от остарели танкери, мистериозно управлявани чрез мрежа от компании с неясна собственост, често търгувайки своя товар от гориво с други кораби. За да им помогне да избягат от юрисдикцията на западните санкции, в страни като Индия се появи индустрия от мътни застрахователни фирми.

„Когато бяха въведени санкциите, изглежда като че ли имаха ефект за много кратко време. Но сега актуалното състояние е, че повечето от санкциите, които са влезли в сила, наистина не са работили – или са били много ограничени по отношение на това, което са успели да постигнат“, твърди Байрън Маккини, директор в S&P.

Русия търси алтернативи на европейските превозвачи

Компаниите в ЕС и страните от Г-7, които са подчинени на тавана на цените, имат право да предоставят транспорт и застраховка на руски суров петрол и петролни продукти, само ако тези продукти се продават на цена под тавана. От декември 2022 г. Русия използва западни доставчици все по-рядко за доставка на суров петрол, но остава зависим от тези компании за близо 60 процента от своите доставки на петролни продукти.

В същото време страни като Индия са увеличили вноса си на евтин руски суров петрол със 134 процента, установи CREA, преработвайки го и след това продавайки го навсякъде. Това означава, че европейските потребители може несъзнателно да зареждат колите си с гориво, произведено от руски суров петрол, финансирайки в същото време въоръжените сили на Москва.

Залязващият Запад?

ЕС е наясно с проблема.

„Освен ако не участвате заедно с големи играчи като Индия и Китай, ефективността рано или късно намалява“, признава високопоставен служител на Комисията.„Така виждаме границите на това, което инструментите на западните играчи могат да постигнат на глобално ниво“, добавя той, отбелязвайки, че става въпрос за „урок за това колко се е променил балансът на силите в сравнение с преди 10 или 20 години“.

Ниски са очакванията, че Индия, Китай или Турция, друга критична държава за корабоплаването, скоро ще наложат таван на цените.

А в Брюксел политическите лидери изглежда вдигат ръце, коментира „Политико“. Изданието допълва, че финансите на Русия няма да пострадат сериозно, докато не бъдат предприети стъпки, които да задължат Москва да спазва ограничителните мерки за полезните изкопаеми.

„Цената на петрола сега е единственият реален канал за оказване на външен риск, – посочва Александра Прокопенко – икономист и сътрудник към Центъра „Карнеги“. – Русия ще се почувства изключително зле, ако средната цена на нейния петрол е 40 или 50 долара за барел – това би било болезнено за нейния бюджет и за способността на Путин да финансира разходите“.

Стигането до този момент обаче няма да бъде лесно.

„Руската икономика е доста голямо животно, което прави трудно да я застреляш с един куршум“, добавя Прокопенко.

ЕК: Таванът от $60 за барел руски петрол нe важи за дерогацията, дадена на България 

Наложеният таван върху вноса на руски петрол от 60 долара за барел не важи за дерогацията, която е дадена на България от Комисията. Това заяви говорителят на Европейската комисия Дан Фери.

Отговорът бе по повод днешна публикация на „Политико“, че бургаската рафинерия „Нефтохим“ е внасяла руското гориво над определения ценови таван, предаде БНР.

Фери припомни, че дерогацията е дадена на страната ни, за да се гарантира сигурността на нейните енергийни доставки и е ограничена във времето – до края на следващата година. Същевременно той каза, че тя може да отпадне по-рано от предвидения срок.

За да следите новините и коментарите в реално време, абонирайте се за нашите канали ето тук👇

spot_img

Последни

Украинският външен министър ще търси „обща почва“ за преговори с Китай за край на войната с Русия

Украинският външен министър Дмитро Кулеба, който е на посещение...

Sustainable future – различната стажантска програма на Fibank

Fibank (Първа инвестиционна банка) стартира дългосрочна и комплексна стажантска...

Защо българските медии лъжат с рейтингите на Камала и Тръмп?!

Българските официални медии постоянно повтарят, че според анкетите Харис...

Не пропускай

Украинският външен министър ще търси „обща почва“ за преговори с Китай за край на войната с Русия

Украинският външен министър Дмитро Кулеба, който е на посещение...

Sustainable future – различната стажантска програма на Fibank

Fibank (Първа инвестиционна банка) стартира дългосрочна и комплексна стажантска...

Защо българските медии лъжат с рейтингите на Камала и Тръмп?!

Българските официални медии постоянно повтарят, че според анкетите Харис...

Има списък с Топ 10 при Сарафов и Калин Стоянов с хора за незабавен арест?

На Сарафов и Калин Стоянов е даден списък с...

Украински генерал: Властите в Киев започнаха война срещу собствения си народ

Украинското правителство не е в състояние да осигури нормалното...

Скандал! Бивш любовник на Камала Харис накарал Байдън да я номинира за президент

Бивш любовник на Камала Харис вероятно стои зад решението...

Прочетете още

Изненадааа! ЕК защити промените в Конституцията в частта за съдебната власт, точно когато КС се готви да ги ореже!

Удар с мокър парцал за схемите на Задкулисието у нас и контрола му върху бухалката на Прокуратурата. Брюксел защити промените в основния закон в...

Украинският външен министър ще търси „обща почва“ за преговори с Китай за край на войната с Русия

Украинският външен министър Дмитро Кулеба, който е на посещение в Китай каза, че ще търси „обща почва“ за преговори с китайския си колега за...

Sustainable future – различната стажантска програма на Fibank

Fibank (Първа инвестиционна банка) стартира дългосрочна и комплексна стажантска програма, която през 2024 г. е под надслов: Sustainable Future: Стажантска програма на Fibank. Тя е...
Verified by MonsterInsights