Нито Украйна ще успее да върне заема от руските активи, нито ЕС ще си спести тяхното връщане на Русия след войната. Правните проблеми са много, а голяма част от лидерите в ЕС знаят и се опасяват, че пипането на замразените руски активи и даването им на Украйна си е кражба.
Европа е разделена около плана на САЩ да използват замразени руски активи за Украйна, съобщава Politico.
Европейските страни неохотно ще се съгласят с натиска на САЩ да използват печалбите от замразени руски активи, за да осигурят заем до 50 милиарда долара за Украйна.
По време на срещата на финансовите министри от групата на Г-7 от развитите икономики в Италия в събота, най-мощните столици на ЕС поискаха гаранции от САЩ, че няма да поемат разходите за това, което те смятат за любим проект на Вашингтон.
От месеци САЩ настояват европейските си съюзници да търсят алтернативни начини за набиране на пари за Киев на фона на опасенията, че съществуващите средства за разкъсаната от война страна ще се изчерпят още през следващата година.
Въпреки че – по думите на изявлението си в събота – Г-7 „постига напредък“ по воденото от САЩ предложение за „пренасяне напред“ на бъдещите печалби от активите за заема, страни като Франция и Германия се опасяват, че техните данъкоплатци ще бъдат на куката, ако Киев не може да го върне, след като войната свърши.
„Има значителни технически и правни проблеми“, каза италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети, който председателстваше срещата под председателството на Г-7 на страната.
Руските държавни активи бяха замразени в Европа веднага след нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г. Оттогава те са инвестирани и печелят лихва. След месеци на разногласия САЩ намалиха първоначалния си план за изземване на активите в тяхната цялост и вместо това използват лихвата като ливъридж за заем.
ЕС има повече кожа в играта, защото държи по-голямата част от замразените активи на Русия, докато американските банки държат само незначително количество средства.
„Все още трябва да разберем различните варианти“, каза германският министър на финансите Кристиан Линднер. „Трябва да оценим икономическите и правни последици, така че е твърде рано да бъдем конкретни по някои от елементите на такъв инструмент.“
След месеци на разногласия финансовите министри, които се събират в Италия, се опитаха да покажат единен фронт, но се появиха пукнатини, тъй като страните от ЕС показаха само хладка подкрепа за плана.
Дипломатите са изправени пред трудна борба за изглаждане на тези различия преди срещата на лидерите на Г-7 в Италия в средата на юни.
Министърът на финансите на Украйна Сергей Марченко, който присъства на срещата на Г-7, каза, че страната му е потенциално изправена пред бюджетен дефицит от поне 10 милиарда долара през 2025 г. Той описа водения от САЩ план като „стъпка в правилната посока“, добавяйки обаче, че подкрепя конфискуване на руските активи в тяхната цялост.
Европа се притеснява, че приемането на предложението на САЩ би донесло на Вашингтон PR победа, докато в крайна сметка те ще бъдат тези, които плащат сметката.
Според плана годишната лихва върху активите ще се използва за изплащане на заема, но европейските служители имат желание да начертаят резервен план, в случай че активите бъдат върнати на Русия, когато войната приключи.
Съществуват свързани опасения, че европейските данъкоплатци ще трябва да изкупят парите, ако изплащането на дълга на Украйна бъде забавено от нейните кредитори съгласно мирно споразумение, пише още изданието.
Източник Политико, Труд
