Хората се чудят как някакъв пикльо от забравено от Бога мюсюлманско село с никакви квалификации е станал съветник на Тагарев и толкова пазен кадър. Някои подозират, че Мустафа Емин е дансаджия. Аз не мисля, че е ченге, имам други подозрения и обяснение за необичайния му кариерен възход.
Идващ от село, ревностен и практикуващ мюсюлманин, който дори има клипове с проповеди в Ютуб, няма опит в чужбина и кой знае какво образование и квалификации – това повече подхожда на профил на бъдещ кадър на ДПС, отколкото на „демократичната общност“. За мен ключовото парче от пъзела е точно това, което е най-нехарактерното в случая – „ревностен и практикуващ мюсюлманин“.
В Турция до преди десетилетие имаше един мъж, чието влияние в обществено-политическия живот беше почти толкова голямо, колкото това на самия Ердоган, чийто съюзник той беше. Името на този човек е Фетхуллах Гюлен – ислямски учен и проповедник, който от 90-те години живее в Щатите. Гюлен имаше цяла мрежа за обществено влияние: свои университети, медии, културни и образователни институции. Негови възпитаници и кадри, наричани „гюленисти“, бяха назначавани на ключови позиции в турския политически, културен, образователен и юридически елит.
Терминът „гюленисти“ доста наподобява на „соросоиди“ и приликата изобщо не е случайна. Както не е случайно това, че ислямски проповедник, живеещ в Щатите, разполага с такъв огромен управленски и финансов ресурс, макар да не е бил никога бизнесмен. Естествено, че Гюлен е агент на ЦРУ и турският аналог на Сорос. Това, че е ислямски проповедник, а не някой либерал и защитник на „гражданските права“ (какъвто се очаква да е типичния профил на човекът на Сорос в Турция), не трябва да учудва никой; в ЦРУ и Държавния департамент са практични хора и единственото, което ги интересува, е да могат да упражняват влияние, а най-добрият начин да имаш влияние над политиката в мюсюлманска Туриця е чрез ислямски проповедник.
През 2013 дойде разривът между Ердоган и дотогавашния му съюзник. Хванаха Гюлен, че чрез свои кадри в съдебната система и прокуратурата прави скалъпени процеси с обвинения в корупция за висши кадри от държавната администрация – с цел да ги замени с гюленисти. Ердоган се усети, че влиянието на „турския Сорос“ става прекалено голямо и че американците се опитват да го сготвят, и обяви война на Гюлен. Всичките му структури бяха разформировани, а гюленистите бяха уволнени и преследвани.
Някъде след тези събития Ердоган „скъса“ с американците и започна да води изцяло независима политика. През 2016 пък беше опитът за преврат срещу Ердоган, почти сигурно организиран от хората на Гюлен и подпомогнат от ЦРУ.
Да се върнем към Мустафа Емин. Когато разбрах, че някакво младо ислямско проповедниче от село е издигнато като ценен и важен кадър в соросоидната партия, веднага направих асоциация с гюленистите в Турция. Тоя е специално селектиран и подготвян за кадър точно заради ислямски си „бекграунд“. Соросоидите вече започват да развиват и такива кадри, за да може лека-полека да се опитват да посягат към електората на ДПС.
Тихомир Чергов, ФБ
