Когато феновете на Левски чуят за Предраг Пажин, веднага си спомнят за един успешен сезон на тима. Тогава сърцатият бранител бе стожер в защитата на „сините“ и е с огромна заслуга за постигнатия дубъл – спечелването на шампионската титла и Купата на България.
Днес Пажин продължава да живее в София, но не се занимава с футбол. Въпреки това не пропуска мач на Левски и се радва, че отборът надигна глава.
В интервю за Ностра Бет България Предраг Пажин коментира какви са шансовете на любимците му срещу Лудогорец в първенството и за Купата, говори за футболиста и треньора Станимир Стоилов и прогнозира кога Левски отново ще се бори за първото място.
Г-н Пажин, как видяхте Вечното дерби?
Излишно е да коментирам, след като нямаше нито терен, нито условия за фубол. Съдията трябваше да прекрати мача през първото пролувреме, но не го направи заради хората на трибуните. Наистина много фенове бяха дошли, но въпреки това реферът не направи услугата на футбола, защото и футболистите са хора, и здравето им е най-важно.
Дори на такъв терен ЦСКА създаде три чисти ситуации за гол. Защо Левски го допусна?
Вижте, такива терени са непредвидими и всеки може да допусне грешки. Но Левски също можеше да вкара. Много жалко, че теренът не бе добър, тъй като очаквах Левски да успее да се надиграва успешно с ЦСКА.
Все пак, какво Ви хареса в играта на Левски?
Харесаха ми характерът и мъжкият футбол, който тимът демонстрира с 10 души и при такива ненормални условия за футбол. Левски не позволи да проличи, че съперникът има числено превъзходство.
Вие бяхте централен защитник. Какво мислите за настоящите изпълнители в сърцето на отбраната?
Имат качества и са добри попълнения. Трима се борят за двете места, засега играят двама, но нидерландецът редовно влиза на смяна и поддържа конкуренцията. Трябва им обаче време, за да си подобрят синхрона, защото например не се построиха добре при една от ситуациите на ЦСКА.
Отборът на Левски се прави, но още не е изграден. Колко ще чакат левскарите за титла?
Неприятно е, че минаха 13 години, но нека гледаме напред. Сега е най-важно да оставят Мъри да работи и да направи поне още две селекции през лятото и другата зима. Той добре знае как, тъй като не привлича нови на килограм, а само там, където види, че трябва да попълва дупки.
Способен ли е Левски да измъкне нещо от Лудогорец в неделя и да зарадва ЦСКА?
Мачът започва от 0:0 и въпреки че на „сините“ ще им липсват наказани титуляри, аз се надявам да не загубим. Левски върви по възходяща линия от октомври и вече е в състояние да се противопостави на най-силния. Но, ако вземе точка или три, това не означава, че прави услуга на ЦСКА, макар че така ще излезе. Левски играе винаги за себе си и винаги за победа, и преследва своите цели в първенството, а те минават през редовно печелене на точки. Дори и в Разград.
Какви са шансовете на Левски срещу Лудогорец за Купата?
Шансове имаме и за Купата, нищо че са два мача в полуфиналите. Важно ще бъде да отбележим гол в Разград и да постигнем резултат, който ще запази шансовете ни за реванша, а и за трофея, даващ право на участие в Лига на конференциите.
Път за Европа има също чрез третото или четвъртото място в първенството?
По-трудно ще бъде да го направим чрез третото, тъй като третият е пред нас с 6 точки, а такъв аванс за 9 оставащи мача е солиден и е трудно да бъде стопен. С четвъртия разликата е 4 точки, но четвъртият ще отпадне от баражите, ако случайно Славия вземе Купата. Както и да погледнем на нещата, най-логично е Левски да хвърли всички сили в турнира за Купата. Нея не сме я печелили вече 15 години.
Г-н Пажин, кой ще стане шампион?
Математически Лудогорец не е станал първи, но ще стане и на теория през май. Правилната работа там води до тяхната хегемония и сега предстои да спечелят рекордна титла поред.
Възможно ли е Левски да бутне Лудогорец от върха през следващия сезон?
За мен лично няма да е изненада. Сигурен съм, че Левски ще се бори за титлата и с треньор като Мъри всичко може да се случи. Лудогорец е над другите, тъй като има 25 равностойни играчи и неограничената финансова мощ им позволява да правят стойностни покупки по всяко време. Но забелязвам, че Лудогорец често не играе на максимума на възможностите си, тъй като явно там се преситиха на титли. Левски пък се съвзема и е гладен за успехи. Силно се надявам, че Левски е отборът, призван да бутне Лудогорец от върха.
Какво помните от сезон 1999/2000 със синия екип?
Това е един от най-хубавите ми спомени във футбола. Ние бяхме нещо като Лудогорец сега, само ако не искахме, тогава не биехме. Имах късмет да съм съотборник с големи играчи като Мъри, Гонзо, Кривия, Илиян Стоянов, Митко Иванков, Саша Симонович. Бих казал, че целият отбор бе звезди. Имах привилегия да играя и пред най-вярната и отдадена публика. Имах също късмет треньори да ми бъдат Люпко Петрович и Димитър Димитров-Херо. Започнахме да мачкаме още през есента по нашите терени, а в Европа се представихме достойно срещу Ювентус със Зинедин Зидан в състава. Напролет бихме ЦСКА с кървавия гол на Гонзо и вдигнахме титлата. Взехме и купата след 2:0 над Нефтохимик в Пловдив.
Какъв футболист бе Мъри?
С Мъри бяхме съквартиранти, тъй като деляхме една стая на лагерите. Освен че беше капитан, той бе и сред лидерите на онзи тим. Можещ и умен играч, и точен човек извън терена.
Личеше ли си, че иска да успее и като треньор?
Още тогава забелязах, че чувства играта отвътре, както никой друг. Гледаше внимателно тренировките на Люпко и Херо, водеше си старателно бележки. За мен не беше трудно да предположа, че ще остане във футбола и като треньор.
Какво е мнението Ви за треньора Станимир Стоилов?
Това е един успял специалист и аз се радвам, че съм играл заедно с него. Защото можеш да имаш лиценз, но да не си оставил следа, а Мъри вече остави дълбоки дири, както в Левски, така и в Казахстан. Сигурен съм, че няма да спре дотук. Предстоят му поне още десет години в професията, през които да вдига трофеи.
