Прибирайте кетъринга и шампейна! Превземането на ГЕРБ от Пеевски е лош знак, че БГ олигархията се отказва от Европа!

Сривът на ГЕРБ е отдавна планиран.

Създаден като платформа на българската олигархия за усвояване на еврофондовете – приемлива за ЕС алтернатива на СДС-ДСБ – той логично започва да напуска сцената, изпълнил своята задача.

Имаше няколко ключови моменти в този процес.

Първият бе през 2013 г, когато нашата олигархия реши, че може и без Борисов. И го сготви първо със сметките за ток през февруари, а след това с аферата Костинброд.

Но еврофондовете и Южен Поток бяха спрени от ЕК и се наложи връщането на Борисов във властта – при тайни за обществото условия, които позволяваха на ДПС реално да управлява зад кадър. Това проличаваше винаги в решителни моменти, свързани с разграбването на КТБ (2014), със съдебната реформа (2015), изборът на Радев (2016) и патриотарските партии за партньор (2017), Турски поток (2018-2019) – където защитата на руските и на ДПС интереси винаги бяха с приоритет. Това включваше и допускането на човек като Гешев за главен прокурор, чиято смяна нямаше как да се случи, ако не бяха под заплаха еврофондовете и явен конфликт с Европейската Комисия. Защото вече имаше условие за парите – съдебната реформа.

А спомняте си – ГЕРБ има смисъл само доколкото може да е лице в Европа, защото нашата олигархия, особено в условия на войната в Украйна и спрените руски енергийни откати към нея – не можеше без еврофондовете.

Съдбоносният избор на Борисов бе през март 2024 г, когато трябваше да избере:

Или ротацията на Сглобката според очакванията и влиянието на ключовите европейски държави и САЩ. Или… Пеевски/Русия. И той избра Пеевски. Ако може да се нарече това избор.

Последва ясна западна реакция – вече договорената (Борисов дори се похвали в ефир) Габриел за зам шеф на НАТО бе пренебрегната от Марк Рюте, който избра македонка на поста. Само след месец последва второ унижение – пак Габриел бе пренебрегната при избора на десет вицепрезиденти на ЕНП от общо 12 кандидати!

Освен всичко друго, Борисов не можа да спре чрез ЕНП постоянното обсъждане на състоянието на правовата държава в България. И натиска от АЛДЕ върху лично Фон Дер Лайен при серията вотове на недоверие. Под подобен натиск бе изключена партията на Орбан от ЕНП и на Фицо от ПЕС. С други думи, неговата тежест в Европа – поводът за създаването на ГЕРБ – все повече намалява.

Междувременно бе прекършена още една ключова връзка на България с Европа – превратът в ДПС от Пеевски и изгонването й от европейското либерално семейство.

И така, след като стана зависим от САЩ и Великобритания за Магнитски, Пеевски не може вече да разчита на Борисов и на Европа. И така започна отново процесът на раздяла на нашата олигархия с Борисов – постепенно, за да бъде сварена качествено жабата.

Ахилесовата пета на Пеевски – финансирането на неговата държава – засега става през бюджета и поемането на нов дълг, за което му трябва ГЕРБ. Но в еврозоната ще се освободи огромен ресурс към банките, както и ще стане по-лесно тяхното финансиране.

Изборите в Пазарджик показаха не само новия modus operandi на българската държава – след нагласена съдебна система, медии, служби и на практика всички институции – вече и самите избори не допускат “изненади”. А подготовката за резултата става от няколко социологически агенции. Които “познават” резултата, който – чрез “мотивирания електорат”, МВР, изборни комисии и Информационно обслужване – трябва да се получи. По план – и ДПС-НН скоро като първа политическа сила.

Но реално – видяхме и как ГЕРБ винаги има 25% независимо какви ги върши. До момента, докато изборната му машина бе експроприирана от Пеевски. И остана реалният им автентичен вот без мобилизация – 6%.

Новината за края на ГЕРБ всъщност действително е много лоша – защото, парадоксално, докато бе първа сила, това означаваше, че нашата олигархия не може без Европа.

Е, сега вече не изглежда така.

Евгени Кънев

Пеевски продължава да се подиграва с Борисов.
Сега вече не просто го притиска — демонстративно го унижава. Казва му в прав текст: ако не можел да поеме отговорност, той, Повелителят на властта, щял сам да се натовари с нея. Реториката е арогантна, позата – имперска. Пеевски говори сякаш не става дума за демократична държава, а за васални територии, които просто чакат новия си господар.

И понякога човек наистина се изкушава от мисълта: нека му я дадат тази власт на Пеевски. Да видим какво ще прави с нея, когато прожекторът на реалността се включи. Нека опита да състави правителство – има си парламент, има „свои хора“ във всяка институция, има медиен комфорт и задкулисна логистика. Само едно няма: легитимност и доверие.

Срещата между популизма и реалността е неизбежна. Пеевски днес говори с апломб, защото се движи в полето на безнаказаността и полусенките, коментира и назидава, без да бъде натоварен с официална роля. Той използва Борисов като щит – човек, който отдавна е изгубил инстинкта си за борба и сега просто отстъпва под тежестта на собственото си минало. Но зад тази игра на сенки се крие проста истина: управление не се прави с шантаж и медийни постановки.

Проблемът е, че обществото не усеща накъде върви този процес. Единственият вариант е да консумира пряко лекарството Пеевски. Мнозина гледат на Пеевски като на неизбежност, на „по-малкото зло“, на човек, който поне „държи ред“. Но това е илюзия.
В действителност, ако този модел получи пълна власт – без контра баланс, без контрол, без алтернатива – той ще погълне държавата. Ще изсмуче институциите докрай, както направи с парламента, и ще превърне цялата държава в разширен вариант на своята собствена корпорация.

Пеевски и Борисов днес играят шах с България, но фигурите на дъската вече не се движат – системата е парализирана. И ако обществото не осъзнае, че става свидетел на последния етап от това сливане между олигархия и власт, то следващата фаза ще бъде просто управляем хаос – с фасаден парламент и задкулисно управление от кабинети без избори и отговорност.

Истинската среща с реалността ще настъпи, когато властта, концентрирана в ръцете на един човек, се сблъска с икономическите, социалните и международните последствия на собственото си безумие. Тогава ще се види, че зад гръмките декларации няма капацитет, няма визия, няма хора. Само власт заради самата власт.

И точно затова изкушението „да му дадат властта, за да се види какво ще стане“ е опасно, но и поучително. Защото само реалността може да свали маската на популизма. Народът обаче още не е „стоплил“ какво ни чака и за това седи удобно у дома и не отива до избирателната урна. И докато това не се случи, Пеевски ще продължава да говори като Властелин.

Илиян Василев

МЕЖДУ ЦИНИЗМА И ПРОСТОТИЯТА: ЕЗИКЪТ НА ПЕЕВСКИ И БОРИСОВ – ДВАТА ГЛАСА НА ПРЕВЗЕТАТА ВЛАСТ
Репликата на Делян Пеевски „Избори няма да има. Едно мога да кажа на чичо Румен – да връща кетъринга и шампанското, купонът се отменя“ – не е просто словесен „бисер“. Това е диагноза на една морално разрушена политическа култура, в която грубостта се е превърнала в мярка за сила, а цинизмът – в официален език на властта.
Пеевски говори като човек, който не се нуждае от одобрение. Тонът му е открито презрителен, демонстративен, почти имперски. „Избори няма да има“ – това не е прогноза, а заповед.
Всяка негова дума излъчва надменност и усещане за недосегаемост. Това е езикът на човек, който няма нужда да се харесва на никого, защото властта му не идва от гласовете на хората, а от контрола зад завесата.
Когато казва „купонът се отменя“, това е не просто подигравка към президента, а символично изречение – демокрацията е отменена, народът е статист, а властта е частно събитие.
В политическата история подобен тон може да се чуе само в режими, където безнаказаността е норма. В цивилизования свят публичният език е отражение на общественото уважение към институциите.
В България реплики като тази показват не само липса на уважение, а и презрение към самата идея за държавност.
Ако речта на Пеевски е езикът на демонстрираната власт, тази на Борисов е езикът на прикритата власт.
Борисов използва друг тип реторика. Езикът му е простоват, често вулгарен, но и театрален – уж е човек от народа, уж е груб, но затова пък е искрен.
Той говори като чичо от махалата, който казва истината в очите, докато всъщност гради култ към личността си. Това е реч, създадена да налага усещане за близост и омекоти авторитарния контрол чрез простота.
Разликата между двамата е съществена:

• Борисов използва простота, за да прикрие властта.
• Пеевски използва арогантност, за да я демонстрира.
  Борисов иска да бъде харесван, Пеевски – да бъде страхуван. Единият търси аплодисменти, другият ги смята за излишни.
  Борисов е актьорът на сцената, който играе ролята на „баща на нацията“, Пеевски – режисьорът зад кулисите, който не се преструва, че представлението е демокрация.
  В нормална държава тези персони биха били антиподи. В България те са две лица на една и съща система. Единият осигурява фасадата, другият – съдържанието. Единият казва: „Аз ще ви оправя“, другият уточнява: „Избори няма да има“.
  Но Пеевски и Борисов не съществуват въпреки Народа, а благодарение на него – на купения, продадения и корпоративния вот, превръщащ гражданите в наемници на собственото си безправие.
  Докато гласът ни се продава за едната заплата, а съвестта ни – за услуга, тези двамата ще продължават да говорят от името на всички ни.
  Не случайно Борисов заяви: „Има работа за всички, ето за овчари – колкото искаш“….
  В това откровение се крие бруталната истина за отношението му към народа – не като към граждани, а като към стадо, което трябва да се води, храни и дои.
  Докато приемаме тия думи само с иронична усмивка, примирение или тихо презрение, ние сме стадо.

Велизар Енчев