Президентът безпощадно заяви, че ортаците Пеевски и Борисов дължат отговори за еврото пред целия български народ! (ВИДЕО)

Румен Радев съсипа безотговорното поведение на ОПГ-то Ново начало и техните заложници.

Ако някой дължи отговори на българския народ за еврото, това са тези, които подадоха искане за извънреден конвергентен доклад, за които готовността ни за еврозоната се изчерпва с реклама и техническата подготовка на пощи и банки да обменят валута. Това коментира държавният глава Румен Радев пред журналисти във Вършец, където участва в закриващата конференция по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ в рамките на 20-ата Световна среща на българските медии, която събира българоезични медии от 25 държави, включително и България.

Президентът добави, че това са тези, които забравиха за хората с тежки социални проблеми, особено уязвими към всеки ценови скок. Управляващите говорят за мерки в бъдещето, тоест те ще ни защитават от евентуални ценови шокове след приемането на еврото, каза президентът. Но опитът от други държави, приели еврото, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад, започва устойчив ръст на цените, особено на услугите в националната валута, подчерта Румен Радев. Той добави, че в тези държави до времето за приемане на еврото се натрупва сериозно значително поскъпване, особено в последните месеци преди приемането на общата европейска валута. Силно се надявам това да не се случи, но предвид безхаберието и слабостта на нашите институции, рискът е реален, коментира Радев.

Пеевски е объркан и стреля хаотично във въздуха, без да коментира дали България е готова за еврозоната.
Радев остро, но ненавременно предупреждава, че пътят към еврозоната не може да се измерва само с изпълнението на технически критерии и рекламни кампании. Той ясно артикулира една от най-сериозните тревоги на обществото – че социално-икономическите последици от приемането на еврото могат да бъдат тежки, особено за най-уязвимите български граждани.

Президентът уместно поставя акцент върху реалността в страната – България е най-бедната държава в ЕС, с над 1.3 млн. души под прага на бедността, и въвеждането на еврото без съпътстващи буфери и мерки може да задълбочи социалното разслоение. Историческият опит на други страни от еврозоната действително показва, че инфлационният натиск често започва още преди реалната замяна на валутата – факт, който изисква проактивна, а не реактивна политика.

Радев поставя и важен въпрос за демократичната легитимност на този процес – призивът за референдум не е отричане на еврото, а търсене на подкрепа и диалог с обществото. В контекста на широко обществено недоверие към институциите, подобен ход би бил не само демократичен, но и целесъобразен, ако действително целим устойчив и приет от обществото преход към еврото.

В заключение – президентът напомня, че националният интерес изисква не бързане, а разум, не лозунги, а реални решения. Ако управляващите не покажат, че могат да поемат отговорността за икономическите и социални ефекти от тази стъпка, обществото има пълното право да я подложи на пряко одобрение.

Цялото изказване на държавния глава на Република България:

Ако някой дължи отговори на българския народ за еврото – това са тези, които подадоха искане за извънреден конвергентен доклад. За които готовността ни за eврозоната се изчерпва с реклама и техническа подготовка на пощи и банки да обменят валута, които забравиха за хората с тежки социални проблеми, особено уязвими към всеки ценови скок. А такива са голяма част от българските граждани.

Управляващите говорят за мерки, с които ще ни защитават в бъдеще от евентуални ценови шокове след въвеждането на еврото. Но опитът от други държави, приели еврото, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите, в националната валута и до времето на въвеждане на еврото се натрупва едно значително поскъпване. Силно се надявам това да не се случи при нас, но предвид безхаберието и слабостта на нашите институции рискът е реален.

Затова призовавам хората да следят за необосновано покачване на цените, защото явно няма кой друг да го прави вместо тях. А трябваше управляващите да имат пълна готовност още сега с органи, с мерки, с финансови буфери. Защото стандартът на хората от социално уязвимите групи може да се влоши рязко за няколко месеца, но на икономиката ще й трябват години да им върне този стандарт. Рискът от социално разслоение е налице и изисква мерки сега, а не някога след въвеждане на еврото. Защото в тичането да хванем първата скорост на ЕС, да не се окаже, че България може да се разпадне на две скорости.

България е най-бедната страна в ЕС и НСИ твърди, че всеки трети българин е в риск от бедност. Над 1.3 млн. българи са под прага на бедността и всеки един ценови шок може да обрече хиляди сънародници на маргинализация.

Очаквах управляващите с подаването на искане за извънреден конвергентен доклад да излязат и с откровена оценка на риска, с оценка на тяхната готовност да противодействат на всякакви спекулации и с финансови буфери. Не видях нищо такова, а месец по-късно, с приемането на бюджета не видях нито силен социален пакет, нито някакви финансови буфери. На 5 май, когато излезе и тримесечният отчет на Министерството на финансите, който е достатъчно красноречив на фона на спадащия износ и индустриално производство, стана ясно, че дори управляващите да имат намерение да противодействат с нещо на евентуален ценови шок, няма с какво.

Спекулациите по отношение на предложения от мен референдум прераснаха в истерия, но това не е предложение за референдум срещу еврото, а за нашата готовност да приемем еврото през 2026 г. Няма нищо страшно за управляващите в такава ситуация и е най-добре за тях да поискат подкрепата на българските граждани, след като са толкова убедени, че всичко е прекрасно. Ако я получат, да, разбира се, поемаме солидарно отговорност цялото общество и отиваме към еврозоната още от 1 януари 2026 г.. Ако не я получат обаче, те ще имат възможност една година, в която да убедят хората, но не със заклинания, а с реални мерки.

За разлика от други няма да коментирам какво е длъжен да направи Конституционният съд, но очаквам законите да се спазват. Всеки, включително и председателят на Народното събрание, трябва да се простира в рамката, определена му от закона – и в решенията, и в своето говорене.