Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни. И изисква решителен отпор. Това се казва в позиция на Съюза на българските журналисти (СБЖ) относно предложения законопроект, с който ще се забраняват интернет сайтове, които властта счита за „дезинформация“.
Водещата сила в правителствената „сглобка” – ПП-ДБ – разпространи вчера свой проект за Закон за изменение и допълнение към Закона за електронните съобщения, чието съдържание бе масово разгласено в медиите. Както става ясно от посочените в текста мотиви, „с настоящия законопроект се допълва проекта на Министерския съвет в частта, която обхваща противодействието на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията”, се казва в позицията на СБЖ.
С тази си инициатива ПП-ДБ прави и законодателна стъпка по траекторията, вече ясно очертана от многобройни изяви на представители на дадената политическа формация, пледирали нееднократно за ограничителни и наказателни мерки за онлайн публикации с дежурния и универсален мотив за „борба с дезинформацията” – без да съществува ясна формулировка какво точно представлява дезинформацията, впрочем.
Въпросните изяви и досега предизвикваха остро критични обществени реакции заради пристрастието към мятане на юзди връз свободата на словото. Но сега, когато се предлага това да се облече и в законодателна рамка, тази обсесия вече носи риск от институционализиран репресивен подход от страна на държавни органи.
Ето какво буквално се предлага в законопроекта на ПП-ДБ: „В случаи, определени със закон, държавни органи могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес”. В следващите алинеи още по-откровено се говори направо за „наказващ орган” и за неговите ходове, способни да доведат до съд и до закриване на онлайн страници.
От мотивите към проекта става ясно и кои държавни структури е предвидено да изпълняват тези по същество цензорски функции: „Със законопроекта се въвеждат изрични компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията и на министъра на електронното управление по определяне и привеждане в действие на политиката за ограничаване на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията, в т.ч. възможността за извършване на анализи, административнонаказателна дейност и спомагателна дейност спрямо други органи, както и публикуването на документи свързани с одитите на много големите онлайн платформи и даването на становища по тях”.
Законопроектът лансира и други зашеметяващи инициативи – например, ДАНС да следи публикации в социалните мрежи. Конкретно се предлага „много големи онлайн платформи с повече от 1 милион потребители в България да бъдат определени като стратегическа дейност по смисъла на Закона за ДАНС”.
Законопроектът не е само допълнение към другия законопроект на Министерския съвет от декември м. г., също внасящ изменения и допълнения към Закона за електронните съобщения, но предлага корекции и в още 6 съществуващи закона, сред които е и споменатият за ДАНС, както и Изборният кодекс.
Целият този изумителен законопроект на ПП-ДБ, за чийто автор е смятан депутатът от „Да, България!” и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов (тъй като неговият имейл е даден като обратен контакт за мнения по проекта), изисква наистина задълбочена и широка обществена дискусия. В нея ясно трябва да бъде чут гласът и на журналистическата гилдия, на професионални обединения като СБЖ, на медийни експерти, на юристи, на правозащитни организации, на цялото ни общество.
Но още „на първо четене” веднага следва да се изтъкне следното. Недопустимо е на държавни органи като Комисията за регулиране на съобщенията и на министъра на електронното управление да се придават ограничителни, че и наказателни функции спрямо онлайн публикации и страници, защото това не може да бъде оприличено на нищо друго, освен на създаване на „Министерство на истината” а ла Оруел. И си е чиста проба държавна цензура.
Ако въобще може да се приеме за обоснована идеята за някакъв мониторинг на онлайн пространството – а това може да е допустимо само с чисто информативна цел – то подобна мисия е редно да се възложи единствено на гарантирано независим обществен съвет извън всякакви държавни структури.
Още по-скандално е хрумването ДАНС да шета из социалните мрежи. За откровена оруеловска държава ли мечтаят предлагащите законопроекта ПП-ДБ? Защо толкова държат да се излагат все повече и повече пред избирателите?
Впрочем, по повод излагането, не може да се пропусне и шизофреничното впечатление, което оставя този законопроект. Той е предложен по-малко от месец, след като е изтекъл срокът за общественото обсъждане на другия, вече споменатия законопроект на Министерския съвет от декември м. г., който също предлага промени в Закона за електронните съобщения – там целта е синхронизиране с европейския регламент.
Неизбежно изникват въпроси. ПП-ДБ нали са водеща сила в настоящия Министерски съвет? Не са ли разбрали, че МС, част от който са, внася такъв законопроект? Не са ли се сетили през декември да добавят и своите антидезинформационни предложения в него? Защо толкова скоро след това се налага да излизат с нов проект по ремонт на същия закон? Или някой им се е скарал междувременно, че през декември са пропуснали да направят въпросните предложения; или са толкова зле коорднирани в този МС, че едната ръка не знае какво прави другата; или остават наистина будещите притеснение шизофренични отклонения.
Обществото ни обаче вече е претоварено от експерименти върху фундаментални устои на стабилността му. Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни. И изисква решителен отпор, пише в позицията на СБЖ.
Обективно.БГ
