Възможностите за правителство се изчерпаха – ретроградният Меркурий настъпи. Преди него настъпиха простотията, нахалството, хазарта с държавата и пълното безразличие към всичко, което не е личен и котериен интерес. Каквото ни е статуквото – такава ни е и промяната. На времето се майтапиха с Бойко, че събирал министри по бензиностанциите. Който се окаже, че не става за министър – айде, бягай да правиш опозиция. Който съвсем за нищо не става – правим го опозиционен лидер, да може хубаво да приказва, но да не може нищо друго, за да не застрашава яката сглобка на Банкя и Сарая… Румен си подбрал млади лидери в самолета на път за Китай – разминал се с две момчета по пътеката – „здрасти-здрасти“ – и му харесали. Едно нещо не мога да разбера – уж летец, а кадровата му политика – като на кашишки фатмак… Сега Бойко и Румен ще ни управляват заедно и задълго. Промяната предполагам ще отпътува за Брюксел, Ванкувър и някои островни райски места. Ние оставаме – докъдето издаяним. Щом си българин – приел си съдбата на Сизиф. Бутай камъка нагоре – нищо, че пак ще падне на дъното. Ей така – нагоре-надолу, камъкът постепенно ще се изтърка, ще се бута нагоре по-лесно…
проф. Огнян Минчев, политолог
