“Има ли българското правителство мнение за касетъчните боеприпаси?!”
Цял свят реагира срещу тяхното използване в Украйна, само българският премиер мълчи. Странното е, че с тези дарени от САЩ бомби Украйна ще превърне собствената си територия, макар и завзета в момента от руснаците, в минно поле.
Питам те, академиче овластени, имаш ли мнение?! С тези въпроси се обърна професор Дуранкев към академик Денков, премиер на България, който мълчи цял ден преди да поведе българската делегация на срещата с НАТО във Вилнюс.
САЩ ще дадат касетъчни боеприпаси на Украйна.
Боеприпасите ще бъдат 155-милиметрови гранати, подобрени конвенционални боеприпаси с двойно предназначение (DPICM), които могат да бъдат изстрелвани от артилерия.
Този ход, който ще заобиколи законите на САЩ, забраняващи производството, използването или трансфера на касетъчни боеприпаси с процент на повреда над 1%.
Касетъчните оръжия експлодират във въздуха над цел, освобождавайки десетки до стотици по-малки суббоеприпаси в широка област.
Повече от 120 държави се присъединиха към конвенцията, забраняваща използването им като нехуманно и безразборно, до голяма степен поради високия процент на неуспех, който изпълва околността с неексплодирали суббоеприпаси, които застрашават както приятелските войски, така и цивилните, често десетилетия след края на конфликта.
Съединените щати, Украйна и Русия. Осем от 31-те членки на НАТО, включително САЩ, не са ратифицирали конвенцията.
Основното разглеждано оръжие, артилерийски снаряд M864, произведен за първи път през 1987 г., се изстрелва от 155-милиметровите гаубици, които някои западни страни предоставиха на Украйна. В последната си публично достъпна оценка, преди повече от 20 години, Пентагонът прецени, че артилерийският снаряд има степен на „отпадане“ от 6%, което означава, че най-малко четири от всеки от 72-те суббоеприпаса, които носи всеки снаряд, ще останат неексплодирани в дадена област от приблизително 22 500 квадратни метра.
Касетъчните боеприпаси, подобно на боеприпасите за танкове с уран, които САЩ и Великобритания изпратиха в Украйна, ще направят големи части от страната необитаеми и неизползваеми за селскостопански цели.
И ако DPICM не успеят да променят съдбата на украинската армия, то какво остава? Химическо оръжие? Ядрено оръжие?
………………………………….
Та питам, академичното българско правителство има ли ясна позиция, или отново се хлъзга по директивите?
С този въпрос завършва питането си професор Боян Дуранкев
