Професор разкри митовете за ползите от приемането на еврото и всички рискове пред България и нашата икономика плюс как изчезват 80 милиарда резерв на БНБ

Конвергентният доклад на ЕЦБ и готовността на България за членство в Еврозоната: истини, откровени лъжи и…още нещо (нещо, което няма да видите и чуете по големите телевизии, бел.ред. bnews)

В началото на юни тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува Конвергентен доклад за готовността на България за членство в еврозоната от 01.01.2026 г. Този доклад е извънреден, защото по принцип той се прави веднъж на две години и следователно, трябваше да бъде направен през 2026 година. Но през февруари т.г. българското правителство поиска такъв извънреден доклад. Тук няма да коментираме защо е предприета такава извънредна стъпка и кой би спечелил от нея, а по-скоро ще се спрем на факти, на официални статистически данни, критерии и принципи, оборващи безапелационно пропагандните тези на управляващите, леещи се денонощно от националните медии.

Първо, този доклад е наречен “Конвергентен ”, т.е. за степен на сближаване на България към средните икономически показатели на еврозоната. Избраните показатели са четири: (1) годишна инфлация, (2) размер на държавният дълг спрямо БВП, (3) размер на годишния бюджетният дефицит спрямо БВП и (4) равнище на дългосрочните лихвени проценти. Четирите показателя имат съответни референтни стойности, на които трябва да отговарят страните от ЕС, кандидатстващи за членство в еврозоната.
Да, България формално покрива тези изисквания: натъкмена или не, годишната инфлация на потребителските цени май 2024-април 2025 г е “припозната” от ЕЦБ на 2.7% или с една десета под референцията от 2.8%. Държавният ни дълг е почти три пъти под референтните 60% от БВП, бюджетният ни дефицит е точно равен на референтните 3% от БВП, дългосрочните ни лихвени проценти по кредитите са 3.9 % или даже с 1.2% по-ниски от референтните 5.1%. Валутната стабилност на лева е перфектна, тъй като курсът му към еврото е фиксиран в условията на Паричен съвет.
Но тези показатели по никакъв начин не дават представа за степен на конвергиране или сближаване към еврозоната. Те са само доказателство за стабилност на няколко ключови макро икономически показатели, т.е. стабилност, макар и на твърде ниско равнище. Ключовият показател при икономически сравнения е БВП на човек от населението. А ние (€16,064) сме едва на 37% от средният показател на еврозоната (€43,907). Да припомня, че Полша, Чехия, Унгария и Румъния декларираха, че нямат никакво намерение да започват преговори за членство в евро зоната. Те изтъкват, че това ще стане, когато техният БВП/на човек достигне поне 70-80% от аналогичния среден показател за еврозоната.
В световната икономическа теория и практика няма спор, че именно жизненият стандарт, измерван с БВП на човек от населението, е ключовият показател при икономически сравнения между отделни страни или икономически общности. Ето някои примери: днес държавният дълг на Япония спрямо БВП е 255%, на страни като Франция, Италия, Испания и Гърция между 100% и 160%. А на Бурунди е 16%, на Туркменистан 3.5%, Афганистан 11% и ДР Конго 13% от БВП. И какво от това, да не би ние да сме в пъти по зле от крайно неразвитите страни или да сме в пъти по-добре от Япония или Франция и Италия? За какво сближаване става дума, след като 1.5 милиона българи живеят в крайна бедност, ние сме на последно място в ЕС по жизнен стандарт, на първо място по социална поляризация, на последно място по пазарна конкурентоспособност, с най-висока смъртност, с най-ниска продължителност на живота в ЕС и в първите три страни в света по обезлюдяване. Всъщност, за каква конвергентност става дума?

Второ, почти 90% от страните-членки на еврозоната драстично не отговарят на приетите от тях критерии за приемане в еврозоната, както и на референтните конвергентни показатели на ЕЦБ. Би следвало ЕЦБ веднага да изключи от еврозоната Франция, Испания, Италия, Белгия и даже Германия. Затънали в дългове и дефицити страни, намиращи се в продължителна икономическа стагнация или лазещи по дъното с 0.8% годишен икономически растеж ни правят оценка – ….какъв цинизъм, приеман от нашият политически слугинаж с възторг!

Албания, например, формално отговаря на всички псевдо-конвергентни критерии за приемане в еврозоната. През 2024 г. нейният бюджетен дефицит е 0.7% от БВП, държавният дълг е 55% от БВП,  инфлацията е 2.2%, а дългосрочните лихви по кредитите 2.75%. Следователно Албания перфектно отговаря на критериите на ЕЦБ за конвергенция и трябва незабавно да бъде поканена за член на ЕС и на еврозоната, а “дебелите котки” да бъдат изключени, докато не излязат от дълговото блато и не успеят да задвижат икономиките си поне над 1% годишно.

Трето, ставаме свидетели на агресивен PR в големите медии, където псевдо-анализатори продължават да въвеждат в заблуждение или откровено да лъжат българските граждани.

1. Цените нямало да се повишават – ЛЪЖА! Даже в конвергентния доклад на ЕЦБ пише, че още в началото на 2026 г. у нас цените ще се повишат. И след като автоматично БНБ ще върне на търговските банки 15 милиарда лева, досега замразени задължителни резерви, как така няма да се повишават цените при такова шоково увеличение на паричната маса? Всъщност, то повишението вече тече с пълна сила и приказките за някакви безпощадни мерки на контролиращите органи само будят усмивки.

2. Еврозоната ще ни осигури по-ниски лихви по кредитите – ЛЪЖА! Както посочих по-горе, в самия доклад на ЕЦБ се отчита, че и днес лихвите у нас са по-ниски от тези в еврозоната. И как така, след като малката българска икономика се разтвори в голямата еврозона лихвите ни ще паднат още? Нали ако тук лихвите са по-ниски, чуждите банки, който държат над 80% от банковите активи, веднага ще насочат ресурса (вече целия в евро) към страни с по-високи лихви. Или те по патриотични подбуди ще предпочетат по-ниски печалби?

3. Ще седнем на една маса с “дебелите котки” и ще участваме в решенията на ЕЦБ, като яростно ще защитим националния интерес – ЛЪЖА! Всяка страна участва в капитала на ЕЦБ с определен процент в зависимост от размера на своя БВП. Нашият дял в капитала на ЕЦБ е 0.9%, т.е. под 1% от стоте. А тежестта на всеки глас зависи от този процент. Освен това, “дебелите котки” са ограничили броя на гласовете до 15 от общо ще бъдат 21 страни-членки. Така пет страни (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) ще имат постоянно 4 гласа, а другите ще гласуват на ротационен принцип за останалите 11 гласа. Интересно, нали? Да, нашият гуверньор на БНБ ще пие кафе с тях ….и ще може да ръкопляска на техните решения.

4. Веднага ще ни се повиши кредитния рейтинг и ще теглим нови заеми при по-ниски лихви – ЛЪЖА! Фактите опровергават: Дания и Швеция не са и няма да бъдат членове на еврозоната, а кредитният им рейтинг, според водещата агенция FITCH, е максимален ААА. Само Германия и Нидерландия имат такъв рейтинг, а всички останали им дишат прахта. Рейтинга на Чехия (AA-) e по-висок от този на Словакия (A-, членуваща в евро зоната), от този на Италия ( BBB) и на Хърватска (A-), на Гърция (BBB-) и т.н.

5. С влизането в еврозоната автоматично ще забогатеем – ЛЪЖА. Няма такава зависимост нито в световната икономическа теория, нито в практиката. Повишеното производство на стоки и услуги, т.е. икономическия растеж прави възможно повишаване на националното богатство. Смяната на дадена валута сама по себе си не произвежда нищо повече. И още, от години икономиката на страните от евро зоната е в стагнация или се влачи малко над 0% годишно. Основният икономически мотор – Германия остава в рецесия и тази година. И тогава, по каква логика след като влезе в този лазещ по икономическото дъно клуб, българската икономика ще литне и ще качи стандарта на гражданите си?

6. Нямало да плащаме чужди дългове – ЛЪЖА! ЕЦБ е кредитор от последна инстанция, т.е. във всяка критична за паричната система ситуация тя емитира или гарантира дългове на търговски банки, пенсионни фондове и на правителства. Тя спаси от крах банковата система на еврозоната в периода след Световната финансова криза (2007-2008 г.) когато бяха налети стотици милиарди евро за спасението на системата. И кой ще плаща такива дългове – то си пише в правилата на ЕЦБ: страните-членки в съответствие с дяловото им участие в капитала на банката.

А за да може да помага, ЕЦБ трябва непрекъснато да увеличава капитала си. Какво не е ясно тук?

7. Нямало да отстъпваме на ЕЦБ валутния резерв в БНБ, на стойност около 40 милиарда евро – ЛЪЖА. Черно на бяло пише в нормативните документи, че “ЕЦБ държи валутните резерви на националните банки от еврозоната”. Какво не е ясно тук? Това си е една от основните функции и задължения на ЕЦБ да държи и управлява всички валутни резерви, за да може да управлява валутния курс на еврото спрямо водещите световни валути – щатския долар, британската лира, китайския юан, японската йена и швейцарския франк.
8. Нямало да има проблем с баланса на БНБ и преводи в полза на държавния бюджет – ЛЪЖА. През 2024 г. БНБ отчете и преведе в началото на 2025 г. 550 милиона лева в полза на бюджета. През 2024 г. печалбата се дължи на това, че централната ни банка разполагаше с близо 15 милиарда лева, предоставени от търговските банки като задължителни резерви. Срещу тях БНБ не плащаше лихва, а получаваше лихвени приходи. Е, с влизането в еврозоната тези 15 милиарда отлитат от БНБ и тя неизбежно ще отчете загуба. И, бюджета няма да получи близо половин милиард лева, т.е. ще трябва тези пари да ги търси назаем.

В Заключение, защо БНБ, Министерски съвет и Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (създаден с ПМС N.168 от 03.07.2015 г.) вече близо 10 години не изпълняват решението за разработването на аналитичен доклад за ползите и рисковете от евентуалното членство на страната ни в еврозоната?

автор: професор Румен Гечев, УНСС