Тази седмица ескслираха събития, които накараха няКОЙ в петък да си изпусне нервите във войната на нерви. Има ли повод за нова война? Най-лошото ли предстои или най-доброто? И за кого? BNEWS следи с дебелата лупа отблизо събитията и чете между редовете и за разлика от другите медии – има изпреварващ анализ и информация. Четете тук, за да знаете и да сте готови.
Шест месеца или малко повече от половин година издържа изненадващото примирие между двамата най-мощни политическо-икономически играчи след зората на Прехода – бизнесмена Иво Прокопиев и очаквания нов лидер на ДПС Делян Пеевски. Противно на очакванията КОЙ е по-експанзивният от двамата, пръв реагира царят на Раград, който наруши студения мир и вдигна жълт картон на негласния си партньор в Сглобката Пеевски. Публиката няма как да знае какви процеси и сделки вървят между сценаристите зад кулисите, но е факт, че от старта на НЕкоалицията изданията на кръга Капитал бяха заровили плитко томахавката и отразяваха ДПС, Доган и Пеевски или с добро или с нищо. Примерно, нямаше нито ред за проблемите на почетния председател на Движението с дълговете на ТЕЦ Варна, където е заровено поне едно куче от историята. „Идилията“ между тях започна с обезглавяането на Гешев, инсталирането на удобния Сарафов заедно с човек на Прокопиев на върха на прокуратурата. Изведнъж с магическа пръчка паднаха и запорите на фамилия Прокопиеви в КПКОНПИ.
За първи път от 15 години общият им приятел Бойко Борисов е изваден от ролята си на балансьор между двамата и е по-скоро проводника на Пеевски и ДПС в Сглобката. За разлика от Пеевски, който вече си няма директно медийно влияние и се превърна в политически таран със собствена харизма и новоиграждан публичен образ, Прокопиев остана в сенките и продължава да трупа огромна армия от орки в медийната си империя, опасана с огромни и дълбоки крепостни ровове от НПО-та, готови да залеят всеки негов опонент с компромати във Вашингтон и Брюксел. Ако перифразираме Ваня Григорова, лайнометите с фини настройки са заредени и в пълна бойна готовност.
На този фон Пеевски разчита на пълното изсветляване на образа си и трансформирането му в политически лидер на партия – константна величина в родния парламент. Войната между Прокопиев и Пеевски, между Капитал и наследниците на Иван Костов срещу ДПС и наследника на Ахмед Доган тепърва предстои. Временното примирие скоро ще бъде разрушено с подялбата на влиянието в съдебната система чрез промените в Конституцията и попълването на кадровия орган ВСС. Ето там го стяга чепикът Прокопиев, защото без ДПС и Пеевски пълното мнозинство от 160 депутати е недостижимо. Съдебната система винаги е била основен терен за сблъсъка на двете лобита още от времената на Царя, шефа на Върховния касационен съд Иван Григоров и главния прокурор Никола Филчев. За да стигне до тази конфигурация Иван Костов като премиер трябваше да постигне немислимото – и да бутне действащ новоизбран ВСС и да бламира през президента си новоизбран главен прокурор в лицето на Бойко Рашков. Новото в тази разгаряща се наново война е, че от две години има нов арбитър в нея. Американското посолство и Държавния департамент на САЩ изхвърлиха Бойко Борисов от реферското място и се настаниха на него с помоща на балистичното си оръжие Магнитски и други атомни бомби в далекобойния си стратегически арсенал за влияние по света.
Прокопиев мигна пръв срещу стария си душманин Пеевски и му вдигна жълт картон, явно подразнен от загубата на някакво невидимо за народа стратегическо предимство.
Маршал Пеевски вече няма армия, но изглежда си има партия и огромна мрежа от влияния във всички държавни институции начело с МВР, регулаторите и дори Президентството и партията на Бойко Борисов и всички други партии в Парламента (ИТН, звъзраждане, ДБ дори), а фелдмаршал Прокопиев си има две партии и огромна империя от легиони с генерали, пехотинци и мисирки зад гърба си. Понеже в САЩ идват избори и по традиция администрацията на Белия дом ще разхлаби примката следващите месеци и войната ще избухне с невиждана сила и ярост под похлупака на паянтовата Сглобка. Първият залп Прокопиевото водно оръдие метна срещу „акулата – веган“ Пеевски, защото се усети, че МВР след кратката ера на стария герой Бойко Рашков отново е в патримониума на Сараите. В петък Пеевски изигра и още един ход, натрисайки Генерал от Прокопиевата армия Атанас Атанасов за шеф на една незаконна комисия в НС, която ще трябва да проверява протестта срещу БФС и действията на полицаите и хулиганите.
Каквото и да се случи, САЩ няма да бързат да жерват напълно основните маршали и ще ги ползват поне още една година на принципа „разделяй и владей“, докато отговарят на техните стратегически интереси или дойде по-решителен президент като Доналд Тръмп. Дотогава през следващите 12 месеца войната Прокопиев – Пеевски ще бъде позиционна като окопната война в Украйна. С дронове и отделни набези, освен, ако някой не си изпусне нервите и не натисне пръв червеното копче, ако въобще има такова.
Дерогацията и съдбата на Лукойл и кадровата чистка в съдебната власт заедно с клетата съдба на БТВ и парите по ПВУ са само първите подводни скали или огромни айсберги айсбергчета, които дебнат Титаника на Сглобката. За разлика от затихващата война в Украйна, която стягаше нитовете и.
Както обобщи самият Пеевски в сряда след неуспешния вот на недоверие – Най-доброто предстои, колеги! И това със сигурност не се хареса на Прокопиев и прокситата му в парламента.
Човекоядният Капитал: Акулата вегетарианец
Ето и извадка от 6-те страници във „водното оръдие“ Капитал, които нищо чудно да са диктувани от пиарите на Прокопиев. В тях опорните точки на една от прокопиевите партии – ПеПетата, че Пеевски тича пред вятъра и сам се натриса в ролята на глашатай на кабинета Денков, заема особено място. Статията е написана в наивистичен стил за отбрана жълтопаветна публика, неособено известна с будно мислене и предпочитаща смляна на ярма храна от политически тези у готови клишета.
Капитал:
В края на миналата седмица Пеевски обяви, че ще се кандидатира за лидер на ДПС, въпреки че е в санкционния списък „Магнитски“ и това крие рискове за партията.
Това изглежда поредната стъпка в опита му за политическа реабилитация, след като беше преглътнат за пълноправен партньор в управляващото мнозинство.
Големият риск в тази стратегия е, че тя предвижда една партия или части от държавната власт да бъдат взети за заложници в опита му да бъде оправдан.
Акулата Брус е герой от анимационния филм „Търсенето на Немо“, която решава да стане вегетарианец и в много отношения прилича на Делян Пеевски от последните месеци. В анимацията голямата бяла акула основава група за взаимопомощ на приятелите на рибите с мото „Рибите са ни приятели, а не храна“. Част от забавните моменти във филма са именно около това дали Брус ще се въздържи да изяде рибите, които са му повярвали, че са приятели.
В подобна роля през последните няколко месеца се намира и Делян Пеевски. От символ на корупцията – голяма бяла акула в кражбите на държавни активи и ресурси, в момента той се опитва да се позиционира като гарант на промените в конституцията, които трябва да преборят корупцията. Мотото на неговата (и на Борисов) група за взаимопомощ в момента изглежда като „Държавата ни е приятел, а не храна“.
За разлика от анимационния филм, трансформацията на Пеевски не е повод за много „ха-ха“, но основната интрига е подобна – дали в някакъв момент повярвалите му няма да се окажат шарани и да бъдат изядени.
