Ракията държи над 50% дял от консумираните спиртни напитки в България. Всеки втори я пие на празник или просто вечер, а за количествата, които поглъща, може да се съди от данните на производителите в страната. Около 35 млн. литра ракия произвеждат лицензираните винпроми в бутилка, с етикет и бандерол, информация за произход, градуси, вложена суровина, сертификат и гаранции за качество.
Други над 50 млн. литра годишно обаче се произвеждат у нас нелегално и се продават като „домашна” ракия. Тя излиза на пазара, край пътя или в местната кръчма без етикет, бандерол, произход или състав. Съхранява се в туби и пластмасови бутилки от всякакви размери, често втора употреба от минерална вода. Качеството й често е доказано ниско, с високо и дори смъртоносно съдържание на метанол и токсични съединения. Тази ракия убива бавно, но сигурно, категорични са експертите.
Статистиките са плашещи. Всеки ден в България умира по един човек, станал жертва на тази домашна ракия, произведена безконтролно и в занижени хигиенни условия. Има дни в които почиват и повече, защото се счита, че годишно загиват 500 души, които са отровени с евтин „ракиен” продукт. Само за сравнение, смъртните случаи в автомобилни катастрофи са около 600 на година.
Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара коментира в предаването на Димитър Цонев по БНТ снощи, че направата на домашна ракия е вековна българска традиция и законодателството се стреми да насърчава тази дейност като предвижда намален акциз за изваряване за собствени консумация. Производството на домашната ракия в количества до 30 литра е право по закон във всеки български дом. Когато хората не разполагат със собствен казан в дома си, обикновено използват услугите на градския или селския такъв, малък обект за дестилиране, който има право да вари ракия от плодовете, които те сами си носят. Когато варят за себе си, хората само носят отговорност за качествата на ракията, допълва той.
Разполагайки обаче с нужната техника за изваряване на количества с тонове, някои собственици на малки обекти за дестилиране, казанджии, са поблазнени да произведат стотици литри само на денонощие, които в последствие продават като „домашна“ ракия. Този бизнес е почти неуловим. Самите казанджии добре знаят какво се търси в този бранш, и понеже нямат лицензи на винзаводи, те пласират направената от тях ракия като „домашна” за всеки, който почита тази вековна напитка.
Дали е „домашна”, щом не е направена в домашни условия, а от промишлен казан?! Радев пояснява, че няма домашна ракия, която да се продава. Всичко, което се търгува като домашно, независимо в каква разфасовка се предлага, реално е част от един нелегален бизнес, които трови обществото ни подари занижени условия. В повечето случаи този алкохол дори не е „ракия”, т.к. за по-бързо, по-евтино и по-лесно в него се влагат отлежали с години компоти или сладка, мухлясали сладкарски отпадъци и куп други развалени суровини, които са годни за ферментация. Тези суровини отделят в ракията отровни за човешкия организъм вещества. А когато такива съставки не са налични, алчността вкарва в продукта предназначен за продажба технически спирт и химия, за да „нагласят” ракията да изглежда и да е вкусна като напълно автентична.
Експертите са категорични, че във всяка една ракия без бандерол, независимо с какви етикети или в каква опаковка се търгува тя, има реална опасност за нашия живот. Зад производството на всяка такава наливна „домашна“ ракия се крият множество ужасяващи фактори, които карат дори производителите й да не я консумират. Жаждата за бърза печалба все по-често прави тези нехайни производители, казанджии, убийци.
Причини за смъртоносното действие на нелегалната ракия са няколко. Първо е лошото качество на суровината, като изгнили плодове, вложени заедно с костилките, ферментирали компоти и мухлясали мармалади. Дори няколко грама от цианидната киселина, която се отделя от костилките при варене, примесена с метанол и висши алкохоли, са смъртоносни. Премахването на костилките обаче е много пипкав момент, който би оскъпил ракията и нелегалните казанджии не го правят. Най-често тази нелегална наливна ракия, прикрита като домашна, се произвежда в самоделни казани, често направени дори от стари ръждясали бойлери и перални. Поддръжката им включва спойка със силно токсични метали, лепила, хигиенни материали. Освен това, те нямат дори част от нужната система за отделяне на метиловия спирт от ферментационните алкохоли, които в комбинация имат тежко невротоксично действие.
.
