Новоизбраният ректор на свищовската Стопанска академия тръгва по утъпкания път на един бивш ректор на същото висше училище, станал скандално известен с диктаторския си подход и стремеж към пълно подчинение. Сякаш и единият и другият не бяха разбрали, че времето на абсолютизма е приключило преди 2 века. Абсолютизмът като форма на държавно управление е политическа система, при която цялата власт е концентрирана в ръцете на един монарх. Тази система се характеризира със силна централизация на властта, липса на разделение на властите и минимален контрол върху действията на владетеля.
Сега да видим ректорския абсолютизъм в едно малко, но много старо, висше училище в България.
- Централизация на властта. Всички важни решения се взимат от ректора, колективните органи покорно прокарват сведените до знанието им решения.
- Контрол над законодателството. Ректорът има правото да издава заповеди, които са задължителни за персонала, без необходимост от одобрение от колективен орган.
- Абсолютен контрол върху личния състав. Ректорът има правото да помилва или наказва без да следва установени процедури.
- Силна квази полицейска система. Ректорът разполага с репресивен апарат, който му е лично предан и е използван за поддържане на реда и за репресиране на опозицията. В случая на Стопанска академия това е шпицкоманда от служители, юристи, синдикалисти, етична комисия, които разполагат с всички ресурси на училището (и на община Свищов, защото кметът на общината не крие ролята и подкрепата си), за да репресират несъгласните.
- Няма опозиция. Всяка форма на опозиция е потисната, а критиките към ректора се наказват сурово.
- Липса на контрол върху действията на ректора. Министерството на образованието и науката предпочита да не се ангажира с крещящата неправда, като се оправдава с „академичната автономия“ и очакването правосъдната система да се произнесе.
Поредица от публикации напоследък очертаха мракобесната картина на „свищовската академична автономия“. Ректорът притиска преподаватели, изисквайки лично подчинение. Несъгласните изпраща в „дисципа“ – катедра Физкултура, под благовидния повод че тя е с намален състав и функции и се „нуждае“ от членове, за да не падне под законовия минимум. Така преподаватели с квалификация и научно признание, държали конкурси по финанси биват изстреляни в спортната катедра без право на протест. Нищо, че нямат никаква квалификация да преподават спорт, а за част от тях е противопоказано да са там по медицински причини. Има издадени вече десетки заповеди за прехвърляне на преподаватели от само една катедра – непокорната „Финанси и кредит“ в други катедри. Това са млади учени с международно признание, публикации и авторитет, в които държавата е инвестирала години наред, за да бъдат изградени като специалисти.
Собствената катедра, в която ректорът не успява да се наложи е подложена на варварски атаки, целящи да всеят страх и да накарат членовете ѝ да се откажат от правото си на свободна воля. В допълнение, други несъгласни с ректора се изпращат в командировка точно в деня на изборите. Целта е много проста – в модифицирания състав на катедрата ректорът вече да има мнозинство, така че да бъде избран…за шеф катедра. Среднощното заседание, на което ректорът Маринов е избран за ръководител е свикано в ранни зори и се провежда 40 минути след поканата. От 18 членове на катедрата (преди ректорът-монарх да разхвърля неудобните) присъстват 9, останалите вече са в други катедри или командировка. Оказва се, че всичките институционални заповеди, дисциплинарни наказания и неприкрити заплахи са били насочени в негова лична полза. Маринов е вече ръководител катедра, а неговия помощник-ректор и неформален отговорник за връзките с политическия елит Милинов е възнаграден с позицията на научен секретар.
Тази „иновация“ на свищовския ректор вещае огромни проблеми за цялото висше образование. След миналата по терлици рейдърска атака в най-голямата катедра в Свищов и липсата на позиция в министерството и академичните среди, няма да мине много време и колегите на Маринов – ректорите ще осъзнаят, че могат да получат абсолютна власт в университетите, да посегнат на свободния избор във факултетите и катедрите, да си гарантират безпроблемни два мандата и после да решават кой да ги наследи на поста им. От демокрацията няма да остане и следа, а „академичната автономия“ ще е смокиновото листо за властващата в университетите феодална система.
Оказва се, че „академичната автономия“ по парадоксален начин може да доведе безпрепятствено до диктатура, мракобесие и реваншизъм. Не е ли време да се реформира тази свещена крава на образованието – автономията, за да се върне публичния контрол върху висшето образование и да се сложи край на безнаказанността на ректори-монарси? Ако академичната общност у нас не заклейми действията на свищовския ректор, рецидивите на университетска диктатура ще зачестят. Рейтингът на висшето ни образование ще продължи да копае дъното, а българските ученици все така ще мечтаят за следване в чужбина, в чужбина и само в чужбина.
Иван Стоянов, кореспондент на BNEWS в Свищов
Не е лошо да се отиде и в други ВУЗ-ове. Професорите нямат желание за работа-че кой ще работи за 2500лв-колкото касиерка в супермаркет?! Не са дава път на ерудираните, а на посредствените, след 5-6 години няма да има преподаватели- една част ще поемат към чужбина, други към частния сектор, трети на платена добре държавна работа, четвърти просто ще се пенсионират.
По начало висшето образование е в колапс-цари мизерия, безпаричие-дори и обещаните пари от март тази година-не са ги дали- връзкарство, толериране на некадърницзи, изолиране на истинските малко останали учени, преподаване по методите на диалектическия материализъм, духовна нищета, пустота, липса на стимули за развитие, отчетническа дейност- Не е важно какво си написал, а какво си отчел!, омраза към кадърните и честни учени, показност. НАВСЯКЪДЕ е така! В Свищов преди „колеше и бесеше“ „проф.“ Мръсничко Мадамов, сега дошъл нов, всеки ректор си завещава подобен нему приемник.
В тая публикация не се псува Шиши?Авторът да не е пиян?Ами трябваше да напише, че тоя ректор спи с Шиши или поне му е правил масаж?