Радев прави партия и се готви за избори с нея, но догодина.
Вакуумът е голям, а ГЕРБ и ДПС обезличиха Промяната и докараха жълтопаветните либерали до техните традиционни 4-6% от гласовете. Социолозите дори твърдят, че електоратите на ГЕРБ и ПП толкова са се слели, че и двете партии могат да се явят като коалиция на следващите избори.
Зее пропаст за един нов голям политически проект, който може да запълни само следващо Чудо за отчаяния и лековерен народ.
Остават да се реят свободни гласовете на 2/3 от българите, които искат да гласуват за нещо ново, но не знаят за кого. Радев иска да им даде нещо малко по-консервативно и по-патриотично с надеждата, че хората са късопаметни и бързо ще забравят кой домъкна във властта либералите „харвардски“ шарлатани, които предадоха България на началниците от Брюксел и Вашингтон за нула време.
По места Радев събира разни сдружения и бизнесмени, които заедно с бивши кметове на ГЕРБ и БСП и всякакви люспи от други партии ще слагат началото на новия ляво-центристни сбирщайн с патриотичен отенък.
Радев си прави сметката да набере структури, финансиране и мускули по време на местните избори и после да обявят партията ужким без него. Ще е кръстена на З март или „Партията на Свободата 3 март“ с идея да отнеме меко електората на Копейкин и така да спечели на благоволението на американците, които вече са разочаровани от действията на пилота. После Радев ще чака сгоден момент да се сблъска челно със Сглобката, да метне оставка и да ходи на избори.
ДПС играе троянския кон на Радев в Сглобката и ще я разбие отвътре щом му дойде времето. Лидерите на Движението са в комуникация с Радев и се готвят за коалиционни партньори на неговата партия, както направиха с НДСВ на Царя през 2001.
Към тях ще се включат и много лично разочаровани от безумните действия на Кирил Петков и клякането му в скута на Бойко Борисов.
Шипка и бутането на Паметника на Съветската армия ще са символните проекти, около които ще се нагнетява напрежение за енергията на новия проект. Радев само печели от вдигането на темата за тях като смяната на 3 март с 24 май.
Очаква се Румен Радев да засилва конфронтацията си с омразния кабинет по линия на войната в Украйна и ликвидирането на 3 март като национален празник.
Идеолог в сянка на новата формация го играе евродепутатът интелектуалец Иво Христов, а нейн оргсекретар ще е Николай Копринков от Пътя на Копринката. Проблемът на Радев е стар – липса на кадри, а самият той вече се доказа като изключително лош кадровик с назначенията си като карикатурата Иван Шишков за регионален министър, който сега се кани да атакува и кметския стол в столицата с подкрепата на Радев. Стари муцуни като Мая Манолова от Левицата също ще се лепнат като пиявици за Радев и ще компрометират проекта му. Екипът му на Дондуков е предимно „зелени чорапи“ и чантаджии, свикнали цял живот да смучат на държавната софра.

Повече за проекта на Радев разказва Андрей Райчев, който обичайно бабува на всички нови политически проекти и обгрижва техните първи стъпки.
В страната се образува огромна дупка, непокрита с елит. Вече има партия, но ръководство няма. Имаме уникална ситуация, в която българите практически не са представени, не са нетърпеливи, не искат нови избори, но партия вече съществува. Тя е толкова голяма, че ще помете противника.
Това заяви пред bTV социологът Андрей Райчев. На 19 август президентът Румен Радев обяви народно движение в защита на 3 март като национален празник на връх Шипка с думите, че управляващите „страдат от властова булимия“ и че правят законопроект за „похищение на Конституцията“. Според Райчев това не е директна заявка от страна на Радев за създаването на нов политически проект, а стъпка в тази посока. По думите му такъв проект няма как да бъде обявен преди местните избори през октомври.
Социологът посочи, че 70% от българите искат националният празник да остане 3 март, което е около 3 милиона души – в пъти повече от електората на най-голямата политическа сила и че 60% от българите не искат да се праща оръжие на Украйна.
Според Андрей Райчев Радев е вкаран в ролята на основна опозиция на властта. „Кой е опозиция? Костадинов, който има 5% от всички българи? Или г-жа Нинова, която я има 200 000, я не. Тази опозиция някак е дадена на Радев той я представлява. Представете си, че слезе от президенството, има такъв вариант“, каза социологът.
„Това се формира пред нас, това е огромен процес. В ляво има един милион души, които не знаят какво да гласуват. В центъра ГЕРБ оцелява и си държи своите 600 000. ДПС не са в криза. А новото дясно кипи. Ако съберете гласовете на ПП-ДБ, ще видите, че бяха милион, а сега вървят към естествените граници на българското дясно: около 300-400 000 души. Гледайте електората, просто няма повече либерали.“
Райчев заяви, че обявяването на народно движение за 3 март е реакция на Радев на символното насилие, което представляват идеите за махането на паметника на съветската армия и смяната на националния празник.
„Символното насилие няма реален резултат, само виртуален. Съответно, когато властта прибягва към него е в ситуация на човек, който се опитва да се напие с морска вода – само ожаднява повече. Символно насилие умира само в себе си“, коментира той.
Андрей Райчев каза още, че разговорът между Радев и управляващите ще стигне до урната.