Румен Радев защити референдума за еврото пред CNN и подкрепи Тръмп за Украйна, но изрази съмнение, че Русия ще се откаже от новите си територии!

Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията с предложението си за референдум за въвеждането на еврото в България. Някои лидери вярват в технокрацията, други в движещата сила на икономиката. Но ако няма демокрация, цялата социална конструкция е обречена. Затова инициирах провеждането на референдум за готовността на България да се присъедини към еврозоната през 2026 г. Благодаря на Ричард Куест за поканата за интервю за CNN след откриването на Ташкентския международен инвестиционен форум.

Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани. През последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес.

Получените позитивни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са резултат на дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви и за всичко това са платили българските граждани. В средносрочен и дългосрочен план се очаква еврото да донесе ползи за българската икономика, но липсата на консенсус в обществото ни не е за европейския път на страната, а дали България е готова да въведе еврото през 2026 г.

Времето за референдум за въвеждането на еврото в България не е отминало. Процесите са изключително динамични и всичко се променя много бързо, дори и в самия ЕС. Показател за това е напускането на съюза от Великобритания. Показателно е и че 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към ЕС с обвързващото споразумение да приемат общата европейска валута.

Налаганите нови санкции от ЕС на Русия заради войната в Украйна изискват преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции. От политиката на санкции срещу Русия най-облагодетелстван е Китай, защото печели от евтините руски енергийни ресурси, от достъпа до военни технологии. С изтеглянето на своите компании от Русия ЕС отвори големия руски пазар за компании от Китай и така санкциите обвързват още по-силно Русия и Китай.

По отношение на войната в Украйна международната общност „лети“ към изключително трудна политическа и морална дилема. Американците наричат тази война “boots on the ground warfare”. Това е битка за всеки инч територия и най-важният фактор в нея не са оръжията, а хората. Проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.

От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области? Това ни изправя пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в ХХI век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици. Това е най-голямата дилема.

Затова силно подкрепям усилията на новата администрация на САЩ да инициира мирен процес между Русия и Украйна. Налице са три инструмента за въздействие върху този процес – военен, икономически санкции и дипломация и все още не е мобилизиран пълният потенциал на дипломацията. Затова и силно подкрепям усилията на президента Тръмп. Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война и моето разочарование е, че президентът Тръмп все още не намира достатъчно подкрепа в Европейския съюз за своите мирни усилия. Някои европейски лидери отказват да приемат реалността на бойното поле и това също е голям проблем.

Тази война предизвиква нашата архитектура на сигурност, индустриална база, нашите икономики и социални системи. Но най-вече войната е предизвикателство за нашето критично мислене, за способността ни да осъзнаваме и анализираме всички стратегически и оперативни аспекти, да дефинираме желаното крайно състояние и какво означава победа. Войната в Украйна предизвика и способността да се поставят адекватни политически цели и да се привеждат в рационална стратегия.

На въпроса на водещия как ще коментирам случващото се в САЩ отговорих, че имаме достатъчно проблеми в България, за да се потопим в проблемите на САЩ, които са като океан в сравнение с нашето Черно море. От САЩ България очаква да бъде фактор на стабилност и демокрация.