автор Росица Калинова
Неотдавнашното завземане на висококачественото литиево находище от руските сили в Шевченко в Донецка област остана до голяма степен незабелязано от международната общност или забелязано, но с умишлено мълчание.
Но този на пръв поглед незначителен епизод демонстрира нещо много по-голямо: постепенното оттегляне на САЩ от войната в Украйна и нарастващото стратегическо превъзходство на Русия.
Мълчанието на Вашингтон пред лицето на загуба, която носеше както символична, така и икономическа тежест, е доказателство и за промяната в американските приоритети и зараждащата се изолация на Киев.
Въпреки че експертите описват находището като дребномащабно, неговото значение е стратегическо.

Литият е сърцето на „зеления преход“, използван в батерии за електрически превозни средства и критични военни системи.
Значението на това находище надхвърля географията: литият е крайъгълен камък на глобалния енергиен преход и отбранителните технологии, а притежанието му значително укрепва геоикономическата позиция на Русия, като същевременно лишава Украйна от решаващо стратегическо предимство.
Също така, в района на Шевченко бяха открити находища на редкоземни елементи.
„Литият не е просто полезен. Той е следващата по важност форма на енергия в геополитиката.
И Русия току-що го е завладяла“, подчертават анализатори в украинската преса.
Притежаването на такива находища от Русия, в условията на военно положение, е не само икономическа печалба – това е средство за контрол върху бъдещето.
Находището беше поставено в центъра на сделката за минерали между САЩ и Украйна, подписана от администрацията на Доналд Тръмп, която трябваше да гарантира продължаващо американско участие.
Следователно загубата на находището представлява не само военен провал, но и дипломатически удар.
Украйна е в позиция на очевидна слабост.
Прекратяването на военната помощ на САЩ и ограниченията върху европейските доставки на оръжие правят украинските въоръжени сили уязвими. Липсата на противовъздушни ракети и нарастващото дезертьорство са признаци на умора във война, която навлиза в четвъртата си година.
Американското отсъствие от дискусията за изземването на литий отразява безразличието на президента Тръмп към украинския въпрос.
Въпреки ранните обещания, Вашингтон изглежда е загубил всяко желание за смислена намеса.
Тръмп избягва срещи с украинския си колега Володимир Зеленски, оттегля се преждевременно от международните форуми и систематично избягва свързването на Украйна с американската стратегия.
Пренасочването на фокуса на Вашингтон към Близкия изток и вътрешната политика ясно показва: Украйна вече не е начело в списъка с приоритети на американската външна политика.
С липсата на американска подкрепа и неадекватния европейски отговор, инициативата премина в ръцете на Кремъл.
Изземването на ресурси като литий позволява на Русия да превърне бойното поле в лост за икономически и преговарящ натиск. Путин изглежда не е склонен да спре скоро, като с всяка изминала седмица той укрепва преговорната позиция на Русия за бъдещи мирни преговори.
Прозорецът на възможностите за Украйна се затваря и с продължаването на войната самата основа за възстановяване на страната (ресурси, инфраструктура, територия) се подкопава.
Въпреки че Вашингтон избра мълчанието, все още има място за стратегическа подготовка.
Реактивирането на каналите за комуникация с Русия, насърчаването на директни преговори между Москва и Киев и оказването на натиск върху Европа да подкрепи бъдещо мирно споразумение са действия, които биха могли да увеличат шансовете за благоприятно уреждане, когато Путин реши да натисне спирачките.

Изземването на литий в Донецк, отвъд материалния му мащаб, служи като символ на много по-голяма геополитическа истина:
Русия напредва, Западът се оттегля, а Украйна се бори сама, с все по-малко ресурси.
Американското мълчание не е просто слабост – то е избор.
И този избор може да определи бъдещето на Източна Европа за десетилетия напред.
Загубата на ключови ресурси като литий изостря и без това задушаващата икономическа криза в Украйна.
Стратегическата надежда на Киев да размени достъп до природни ресурси за продължаваща подкрепа от САЩ и ЕС отслабва с всяка военна загуба, създавайки порочен кръг, който заплашва пълния колапс на икономическото съществуване на украинската държава.
Завземането на литий от руските сили не е просто военно събитие – това е стратегическа промяна, която обхваща десетилетия.
Русия укрепва следвоенните си позиции, изгражда икономическа автономност и експортна мощ в критични суровини, докато Украйна е изправена пред мрачно бъдеще без ресурси, без индустриална база и с колеблива стратегия за оцеляване.
Войната в Украйна не е само за територия – тя е за основите на световната икономика на 21-ви век.
Военни източници в Киев подчертават, че Русия следва методична стратегия за дестабилизиране на украинската икономика и държавност, като нанася удари по цели като:
- Енергийна инфраструктура
- Транспортни мрежи
- Минно дело и тежка промишленост
Следващият ход може да бъде завземането на коксовата мина в Удачное, която е свързана с металургичната база на страната.
„Русия нанася удари по всичко, което поддържа Украйна вертикално – от индустрията до стабилността на националната валута“, съобщава характерно украински акаунт в Telegram.
Днепропетровск и Запорожие, като най-големите индустриални и транзитни центрове, са крайните цели на този подход.
Ако те паднат, геостратегическият пейзаж на Южна Украйна ще се промени драстично.
Настъплението на Русия към Днепропетровск не е просто оперативен успех. То е част от по-голям план:
- Геоикономическо господство (ресурси: литий, въглища, метали)
- Срив на украинската индустрия и износ
- Разглобяване на военни формирования без масивни жертви
- Изолиране на Киев от югоизточната зона на влияние