Кой разпали истерията за Руската църква?
Писна ми от отвратителните лъжи във всички медии, по централните телевизии, от политици начело с лидера на „Възраждане”, както и от разни представящи се за „демократични” среди, НПО-та и движения, че храмът „Свети Николай“ е собственост на Русия, пише журналистът Григор Лилов.
Размахва се един Констативен нотариален акт от 1997 г., който няма нищо общо с формата и съдържанието, по които се правят такива актове. (давам скрийншот). Той първо беше публикуван в сайта Православие.бг и оттам се разнесе по медии, политици, „експерти” и т.н.
Констативният акт (давам скрийншот) е без печат, без входящ номер, без името на нотариуса, без вписана държавна такса за издаването му, без посочен адрес на храма (бул. Руски № 3), имотът не е № 1, както пише, документът е с разместени редове, по него е трито, задрасквано и заличаван с коректор (напълно недопустимо за такъв документ – дори само това го прави невалиден), улица Бенковски, спомената в него, не минава покрай храма, понеже между църквата и Природонаучния музей улица няма, а започва царската градина и т.н.


Дори не е посочено нещо абсолютно задължително: не е написано името на посланика на Руската федерация – т.е. актът е с констатация „на село за баба ми”, ако се изразя образно.
Актът е констативен. За такъв вид нотариален акт освен документ от 1878 г., се изискват и свидетели, каквито обаче не са посочени. При това имотът има дебело досие с регулации и др., извършвани през вековете и т.н. и те задължително би трябвало да се отразят до актуалното му състояние.

Сайтът, който първи го публикува, е създаден през 2005 г. и е дело на частна организация – НПО „Покров Богородичен”., която функционира от 1994 г. Диригент на тази структура (тя притежава и др. сайтове и инициативи) е Пламен Сивов – музикант, поет, изпълнител и всичко, което се сетите. Но няма да узнаете освен от мен, че е бил активен член на Световната федерация на православната младеж в тесни връзки с руската православна църква. От този сайт стартираха лъжите за собствеността на храма, за да се тиражират в медийното ни, интернет, обществено и политическо пространство.
Ако отворите Агенцията по кадастър, в кадастралната карта на София при търсене по „ПОСОЧЕТЕ ИМОТ ОТ КАРТАТА” на обекта Руснка църква „Свети Никола излиза надпис „няма данни” (за кадастрален номер)“ . Т.е. някой ожт Агенцията по вписванията е взел мерки да не се разбере истината.
Обаче за да се неглижира този факт, е създаден пореден фейк от същата кадастрална карта с такъв посочен номер 68134.100.65. Малка грешка – кварталът 100 е от южната страна на бул. Цар Освободител”, а храмът се намира на северната страна – в квартал 494 по стария план, а сега – 405.
За фалшификация на официални документи се полага затвор: според чл. 308 от НК до 8 години за такъв род документи, ако се цели имотна облага (този случай) – до 10 г.
Но тези хартишки не водят до затвор, понеже не са е фалшификат. Не са, защото не е спазена задължителната форма и съдържание на констативния акт, както и на кадастралния фейк – така направени, те не са фалшиви копия на официален документ, а са само измислици, фантазия.
Ползвали са съвети на опитен адвокат, за да не се носи отговорност, преди да го пуснат като фейк в „Православие.бг“.
Хората не са особено грамотни, дори не гледат внимателно документите, за да видят тритото, заличаванията, не се сещат нито за адрес, нито за печат, нито за имена и т.н., и т.н. и съответно ги закачат като шарани на въдичката на лъжите.
Целият този терен, вкл. и сградите в него, са собственост на българската държава. Сградата на бившето имперскоруско-съветско посолство си е било руска и съветска собственост (сега е „Дом на Москва) , но е станала държавна през 1977 г. Тогава в замяна комунистическото ни правителство дава на СССР над 40 дка срещу парк-хотел Москва за ново тяхно посолство, а България придобива старите сгради.
Съществуването на такива фейкове, размахани от централни телевизии и централни медии, от политици, от разни НПО-та, от антикорупционни организации, вкл. и някои от тях уж „демократични”, е показателно чии нужди те обслужват в действителност.
Показвам и един документ – официален отговор от Столичната община кое за разлика от храма в действителност е руска собственост, понеже в района има и такава (Дом на Москва). За разлика от фейковете този документ не е фантазия, констатира Лилов.
„Ние сме една църква, а тя не е сграда. Дълго време ще се карат на кого е тази сграда. Нотариалният акт на Руската църква е български и трябва да се подчинява на българските закони. Той е на 99 години“, каза Тивериополският епископ Тихон по БТВ.
„Едно е истина, че всички религиозни общности трябва да заявят в Дирекция по вероизповеданията с какво разполагат. Там е писано, че е българска църква. Ние не сме тръгнали на война с Руската църква заради тази църква. Ние искаме тази неприятна случка с техните свещенослужители да бъде преодоляна“, добави той.
„Политиката е изкуството на възможното, а религията е изкуството да обичаш въпреки всичко. В крайна сметка, когато хората ходят на църква, да могат да получат връзка с Бога, а не да се интересуват каква е църквата“, каза още Тивериополският епископ Тихон.
Той подчерта, че Руската църква е под духовната власт на Софийския митрополит, който е и патриарх, а предстоятели са двамата патриарси.