Някои казват, че една картина може да каже повече от 1000 думи. Някои снимки от олимпиадата също, те са като картини на неоимпресионисти или символисти. Като онази картина на родения именно в Париж Жорж Сьора – „Неделен следобед на остров Гран Жат“. В наглед съвсем невинна картина художникът тънко се подиграл на буржоазията, като е изпълнил цялата с игра на думи, например изобразява добре облечена жена, която е с въдица и лови риба. Френските думи за грях (peсher) и риболов (pêсher) са близки.
На тази снимка са китайските състезателки, които донесоха първия златен медал за Китай в ансамбъла по художествена гимнастика на олимпийски игри. С чаровна, доволна и загадъчна усмивка се е извисила над тях треньорката им Анастасия Близнюк. Повече прилича на фея, самодива от източноевропейската митология, току излязла от вълшебна гора.
Родена в Запорожие, а нейн баща е бивш украински национал по футбол. Под влияние на майка й тя се състезава за Русия, за която печели два златни медала и един сребърен на три поредни олимпиади.
След забраната срещу Русия на тези олимпийски игри тя става треньор на китайските гимнастички. И с тях печели отново златен, първият им в ансамбъла. С него впрочем Китай все още води с 1 златен медал в класирането (което може да се промени днес).
Все си казвам да не смесвам политика с изкуството. Защото художествената гимнастика не е само спорт, то е изкуство, в което създател, природа и създание се сливат. Уви, така както днес във всяка картина, рисувана след 1945 г., в боята можем да открием изотопите стронций-90 и цезий-137, попили в платното заради ядрените бомби и опити, които човечеството е направило, така и в тази картина ще открием следи от политика. Наред с природната красота и човешки отношения.
Дахер Фарид Дахер, фейсбук