С Ива Николова се познаваме от десетина години. Години, в които рухнаха няколко правителства, една голяма банка, няколко олигарха получиха заслуженото си, други отърваха кожата в странство, политици починаха, други се родиха. И Ива, и аз бяхме осъдени от българския съд с нечистоплътни мотиви, с подмолни юридически хватки. А накрая и двете излязохме от залите с чувството, че сме станали жертва на задкулисието. Нея осъдиха за зададени въпроси към вицепремиер, мен – за коментар срещу понастоящем разследваната за изпирането на милиони левове Евгения Банева. Общото между двете ни? Осъдиха ни за това, че сме работили.
Няма абсолютно никакво значение, че Ива Николова е журналист в мразената от протестиращите агенция "ПИК". Онзи ден се опитаха да смачкат журналист от "Свободна Европа". По-онзи ден – от "168 часа", по-по-онзи ден – от "Медиапул", от "Фрогнюз", от "Нова", а най-онзи ден някои още помним и бомбата на "Дондуков", разтресла редакцията на "Труд". Всяко посегателство срещу свободата на словото е мерзко, първично и издава ниската оценка за статуса на обществото. Защото плурализмът не е само в политиката, той се намира на върха на копието, точно както свободата. И нито една демократична нация не би си позволила да го стъпче. Какво била писала, какво била питала Ива Николова е част от нейното изконно право на свобода – на мнението, на позицията, на вярванията й, на житейските й обстоятелства, определящи собственото й виждане за тази свобода и право на слово. Каквото и да е то – подкрепящо управляващите или не.
Разбира се, че тя има има избор къде да го изразява – дали в агенция "Пик", или другаде, където според обществеността има пълна прозрачност, съвършена честност и се спазва перфектна медийна етика (къде ли?). Но да се размазват жълтъци по полата й и да се плюе в микрофона й не е нищо друго, освен долнопробен линч срещу един изпълняващ ангажиментите си по договор репортер, отразяващ от мястото на събитията процесите. Това не е начинът да се спре дезинформацията, бликаща от необятното интернет пространство. Не е и моделът, по който журналистиката да се превъзпита. Апропо, журналистиката се издържа от реклами, а размерът и цените на рекламите се определят от трафика, който пък, от своя страна, се определя от търсенето на определена информация.
И повярвайте, ако сериозният анализ на политическата обстановка "събира" 1000 четения, "тамянът" на Ива Николова, с който всички много обичат да прекадяват съвестта си за днешните яйца, е стигнал стотици хиляди брой клика до момента. В такъв случай питам, кой търси "жълтото", кой издига в култ посредствеността, кой предпочита да се ровичка в спалното бельо на известните, вместо жадно да поглъща мненията на специалисти и политици по истински сериозните теми?
Впрочем, малцина от замерящите днес Ива знаят, че тя е от "тяхната боя". Че е борец за демокрация от 90-те години, че е вяла сините знамена на същия този площад и през 90-а, и през 97-а. С нея се връщахме заедно от един много приятен събор на БСП под Бузлуджа преди години. Какво си казахме ли? Че ние, макар твърдо десни избиратели, съзнаваме, че без силна и ясно обособена левица, демокрация няма как да има. Сигурна съм, че и тя споделя немалка част от исканията на днешния протест. И че също би искала да види хора около Христо Иванов, или фенове на Отровното трио, или дори Мая Манолова и Манол Глишев във властта. Само за да имат шанса и да им се даде свободата и те да се пробват да "оправят" държавата, след като другите не успяха.
Но нека има и "ПИК", и Ива дотогава. Нима ако отстраните устатата Николова, ще реанимирате журналистиката от смъртта, която й причиниха неграмотници, подкупни главни редактори, провинциални старлетки, проксита на чужди служби с фейк нюз опорки, журналисти, които не се вълнуват от събития отвъд Калотина и бъркащи европейските столици по-често от политиците?
Ива остава все така осъдена от българския съд за зададени 2 въпроса. Колко политици си получиха заслуженото по бързата процедура?
