Точно когато американците мислеха, че всичко е приключило, Джо Байдън и Доналд Тръмп се появиха отново.
Продължението на изборите от 2020 г. вече е официално, след като като президентът и неговият непосредствен предшественик си осигуриха номинациите на своите партии. Байдън и Тръмп започнаха политически филм, който страната е гледала и преди, макар и последната му версия да беше в черно-бяло.
Последното повторение на президентски избори с едни и същи участници беше през 1956 г., когато президентът от Републиканската партия Дуайт Айзенхауер повторно се изправи срещу Адлай Стивънсън, опонента му от Демократическата партия от четири години преди това.
Гроувър Кливланд, 22-ри и 24-ти президент на страната, спечели изборите през 1884 и 1892 г.
Докато продължението се задава, фенове на политиците и филма може да се надяват повторението на Байдън-Тръмп да завърши като признатия „Кръстникът II“, вместо често осмивания „Кръстникът III“. Но повторението Байдън-Тръмп се очаква да заеме своето място до исторически аналози, които датират от основаването на държавата.
Ето как се е развива историята:
Преди 68 години. След като Айзенхауер побеждава Стивънсън през 1952 г. и печели във всички щати, освен в девет, заемащият тогава длъжността президент се изправя отново срещу Стивънсън четири години по-късно и си осигурява дори по-убедителна победа.
Има и други примери на повторения на президентски избори, но те са много по-рано в американската история.
Президентът републиканец Уилям Маккинли надделява над демократа Уилям Дженингс Брайън в изборите от 1896 г., а след това и през 1900 г. През 1836 г. демократът Мартин Ван Бюрън побеждава Уилям Хенри Харисън от Партията на вигите само за да загуби от него при повторение за президентските избори четири години по-късно.
Джон Куинси Адамс и Андрю Джаксън се изправят два пъти един срещу друг на президентски избори. Първият път е през 1824 г., когато Адамс печели надмощие, а вторият е през 1828 г., когато Джаксън става президент, побеждавайки предшественика си.
Преди това същото се случва и на Джон Адамс, федералист, който е вторият президент на държавата и Томас Джеферсън, третият президент, от Демократическо-републиканската партия. Двамата се съревновават за президентския пост по време на първите проведени избори за наследяване на Джордж Вашингтон през 1796 г., като печели Адамс, а Джеферсън е избран за вицепрезидент. Четири години по-късно Джеферсън отново се изправя срещу Адамс и го побеждава.
Засега само един.
Гроувър Кливланд е единственият президент в американската история, който е служил в два непоследователни мандата. Той успява в това, което сега Тръмп се опитва да направи – да си върне обратно Белия дом от съперника, който му го е отнел.
Демократ, радетел на борбата срещу корупцията и губернатор на Ню Йорк, Кливланд печели с крехка преднина президентските избори от 1884 година. Четири години по-късно той отново печели обществения вот, но е победен с гласовете на изборната колегия от републиканеца Бенджамин Харисън. Кливланд отново се изправя срещу Харисън през 1892 г. и този път лесно печели нов мандат.
Други бивши президенти са опитвали и са се проваляли в опита си да спечелят отново предишния си пост.
След като служи два мандата до 1877 г. Юлисис Грант е номиниран отново за изборите от Републиканската партия през 1880 г., но губи битката в първичните избори от Джеймс Гарфийлд. Той има право на трети мандат тогава, тъй като 22-рата поправка (на Конституцията), която ограничава президентите да имат до два мандата, е приета през 1951 г.
Трима бивши президенти се опитват неуспешно да се върнат Белия дом с партии, различни от тези, които са ги издигнали, когато са спечелили за първи път. Теди Рузвелт е най-скорошният пример.
Републиканецът Рузвелт става президент след убийството на Уилям Маккинли през 1901 г., и е преизбран през 1904 , но решава да не се бори отново за пълен нов мандат през 1908г., отстъпвайки на избрания лично от него за негов наследник – Уилям Тафт от Републиканската партия.
По-късно Рузвелт се разочарова от Тафт и го предизвика, кандидатирайки се за републиканската номинация през 1912 година. Когато не постига успех, Рузвелт се кандидатира за президент от собствената си Прогресивна партия на САЩ, която става известна като „партията с лоса“ (животното на нейната емблема – бел. ред.), след като бившият президент се пошегувал, че се чувства „силен като лос“. Демократът Удроу Уилсън печели изборите през ноември, а Рузвелт остава втори, получавайки гласовете на 88 електори, в сравнение с едва осем за президента Тафт.
Милърд Филмор става президент след Закари Тейлър, който е последният президент, избран от Партията на вигите, след като Тейлър умира през 1850 година. Филмор неуспешно се бори за президентската номинация на Партията на вигите през 1852 година. Четири години по-късно той участва в президентските избори срещу кандидата на партия „Ноу Нотинг“(Know-Nothing), но губи всички щати, освен Мериленд.
Демократът Мартин Ван Бюрън е президент от 1837 до 1841 г. и губи в опита си за преизбиране от номинирания от Партията на вигите Уилям Хенри Харисън. Осем години по-късно Ван Бюрън се опита да се върне с Партията на свободната земя, но не успя да събере нито един електорски глас.
