Печелиш бронзов медал и отиваш да празнуваш.
Стъпката от бронза до това да се напиеш става много кратка.
Като лидер на глутницата, ти организираш обиколка на всички барове в Париж, предлагащи всякакви видове алкохол.
Малко по-късно вече си свалил фланелката си с висящ корем заедно с Богданович, който пее пеесни.
Около 23:00 часа с едно затворено око, за да не виждаш двойно, получаваш телефонно обаждане.
Това е тийм мениджърът на отбора: „Момчета? Къде сте? Франция-САЩ свършва, има церемония по награждаването!“.
Тръпки те побиват по гърба: съвсем си забравил, че трябва да ти дадат медала.
Стигаш по някакъв начин до спортната зала, влизаш, качваш се на подиума, но просто не можеш.
Сетивата ти са те изоставили поне за няколко часа.
Двама от твоите съотборници трябва да те държат.
Рискуватш да паднеш от подиума.
Извеждат те набързо, за да не направиш лошо впечатление.
САЩ спечелиха златото, но ти, Никола Йокич, спечели нещо още по-важно: вечна слава.
- Таш
