Пентагонът се готви за седмици сухопътни операции в Иран, съобщава The Washington Post.
Пентагонът подготвя планове за сухопътни операции в Иран в продължение на няколко седмици, според американски представители. Хиляди американски войници и морски пехотинци вече пристигат в Близкия изток, което отбелязва началото на потенциално опасна фаза на конфликта, ако президентът Доналд Тръмп реши да ескалира.
Според източници планът не е пълномащабно нахлуване, а по-скоро нападения с участието както на специални части, така и на пехота. Служителите са говорили при условие за анонимност, за да обсъдят класифицирани военни планове, разработени през последните седмици.
Подобна мисия представлява множество заплахи за американските сили, от ирански дронове и ракети до наземни обстрели и импровизирани взривни устройства, отбелязва изданието. Към събота остава неясно дали Тръмп ще одобри предложените от Пентагона планове изцяло, частично или ще ги отхвърли изцяло.
Хроника на една предизвестена криза
След 28 дни на активни военни действия в рамките на операция „Епична ярост“, равносметката показва фундаментално разминаване между поставените цели и реалните резултати. Струва си да погледнем данните обективно:
СТАТУС КВО (Преди 28 февруари 2026 г.):
Ормузки проток: Напълно функциониращ и свободен за корабоплаване.
Енергиен пазар: Стабилна цена от $73/барел.
Сигурност: Редовни доставки на ВПГ от Катар; липса на инциденти с танкери.
ТЕКУЩА СИТУАЦИЯ (След намесата на САЩ):
Блокада: Ормузкият проток е ЗАТВОРЕН – Иран отговори на атаката срещу ядрената си програма чрез най-мощния си геополитически инструмент.
Дефицит: 8 000 000 барела/ден са извън световния пазар. Цената скочи до $111/барел.
Логистичен колапс: Обявена „непреодолима сила“ в Катар; десетки изчезнали товари; горящи танкери.
Военни разходи: Изстреляни 850 ракети „Томахоук“ на стойност $1,7 млрд., докато Иран директно застрашава американски самолетоносачи.
ПАРАДОКСЪТ НА КОНФЛИКТА
Официалната реторика в момента е: „Трябва да държим Ормузкия проток отворен“. Критичният анализ обаче разкрива, че същият този проток беше отворен ПРЕДИ началото на военните действия.
ИЗВОДИТЕ:
Войната не защити енергийните доставки – тя ги прекъсна.
Вместо да отслаби Иран, конфликтът му даде контрол над 20% от световния петрол и възможност да налага такси от по $2 млн. на кораб.
Стратегическата цел се измести: от унищожаване на ядрена програма към решаване на проблем (блокадата), който не съществуваше преди 28 дни.
Както отбеляза министърът на отбраната на Пакистан: „Целта на войната се измести към отваряне на Ормузкия проток, който беше отворен преди войната.“
Това повдига въпроса: Дали стратегията на „натиск“ всъщност не постигна точно обратното на желаното, превръщайки Иран в основен регулатор на глобалния енергиен поток?
Юрий Иванов
Три седмици до катастрофата в Европа
Този коментар ще бъде кратък. Вече многократно съм навлизал в подробности и съм излагал тезите си, дори преди започването на дадени процеси и съм успявал успешно да ги предвидя.
Измина един месец от активната фаза на войната срещу Иран (и косвено, но напълно свързано, срещу Китай и Русия), която беше подготвяна дълго време, но беше грешно планирана от държавите-инициатори като кратка. Тази грешка доведе до разливането и разгръщането на конфликт, който по характера си има и ще има глобални последици.
Държавите – агресори изчерпват наличностите на боеприпаси както за отбрана, така и за офанзива, което оставя като възможности или да се оттеглят, признавайки загуба, или да ескалират допълнително чрез самоубийствена сухоземна операция или най-крайния вариант напред във времето – употреба на тактическо ядрено оръжие.
След този един месец конфликтът навлиза във фаза, в която ще започне истинското изпитание за икономиката на света.
Равносметката след този един месец може да бъде обобщена в един израз: буферите са изчерпани. Буферите, които позволяваха спекулация с цените на енергоресурсите, но и буферите в стратегическите резерви на държавите.
Ако в следващите три седмици не бъде отворен Ормузкият проток и не започне процес по възстановяване на веригите за снабдяване(а дори и да започне, една част от индустриалния капацитет на петролните монархии в Залива е разрушен и не може да бъде възстановен бързо) то ще последва истинска битка за ресурси между Азия и Европа.
Ако се допусне напълно реалистичната възможност за затварянето от Хутите като съюзници на Иран на втория морски път през Суецкия канал – проливът Баб ел Мандеб, то това ще засили допълнително скоростта на катастрофата за Европа.
Тези условни три седмици, които предстоят са ключови и ще определят посоката на всички следващи месеци след това. Трябва да се повтори – Европа изчерпа своите буфери.
Идва ред на втората част.
Три седмици остават и до провеждането на предсрочните парламентарни избори в България. Настоящата предизборна кампания е напълно несъстоятелна, напълно лишена от смисъл и дълбочина.
Държавата пропиля времето си. Идва време за сметката. Държава няма, няма и политически елит, който да я изведе от катастрофата. Разумните държави се подготвяха, развиваха отношения, а не чертаеха разделителни линии. България пропиля своите два константни фактора за държавна мощ – географско положение и история.
Предстои наистина трудно и интересно време.
Станислав Бачев (със съкращения), фейсбук
