Най-после едно предварително оповестено намерение е изпълнено. Мария Габриел се отказа. Това е добре, че все пак поне веднъж думите съвпадат с делата. Аз лично се чувствам безкрайно обидена от това инфантилно поведение на политиците ни, които се опитват да ни убедят, че всичко това е в името на стабилността и просперитета ни. Обидно ми е, че не съществуваме нито като обект, нито като субект на тяхната политика. Нас просто ни няма, нашите проблеми, нашата бедност, демографския апокалипсис, мизерията, събирането на капачки за бъдеще, събирането на пари за лечение на болни деца и възрастни, липсата на качествено и достъпно за ВСИЧКИ българи здравеопазване и всичко, друго което вълнува нас – „обикновените“ българи. А те – необикновените, мислят и говорят само за техните си приоритети – Шенген, еврозона и войната в украйна. Говорят за „делкане“ на постове и реформи на служби и съдебна система. Ама не си мислете за истински реформи. За тях те се изчерпват със смяна на шефовете. Така си осигуряват безоблачно бъдеще. А за нас остава обидата, че ни се подиграват с евтиното представление, което играят вече толкова време. Да, ама ние не сме социални олигофрени. Ние, политици, не ви вярваме. То и вие не си вярвате, но правехте любов по сметка. И ето го резултата след 9 месеца – едно уродче, което никой не желае да гледа. Да ви кажа – и ние не го искаме.
И социолозите, политолозите и всякаквите там анализатори – СПРЕТЕ да ни облъчвате с това 40 % не искали да се ходи на избори. А останалите ШЕСТДЕСЕТ? Нали сме ужким демокрация, нали ужким мнозинството трябвало да решава. Хайде, кажете за тези ШЕСТДЕСЕТ ПРОЦЕНТА, които явно не са към онези четиридесет, които не искали.
И спрете с втората мантра – нямало да има нищо ново като резултат. Онзи ден Татяна Дончева го каза и попита много ясно – когато проучванията показват, че няма нищо ново да има като резултат преди редовни парламентарни избори, трябва ли да не ги провеждаме само защото няма да има ново. Изборите са лекарството за една демокрация. И дозата е QUANTUM SATIS /колкото е нужно/!
Призовавам всичколозите, обикалящи студията, както и питащите ги, и те да спрат да ни обиждат с тези евтини опорки. Ние не сме глупави. И подсещам политиците – пазете се от гнева на търпеливия!
д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на Психиатрията в Курило
