Какво са продали Школо на британците, освен цялата база данни на българското образование, след като софтуерът им не е нищо особено, а перспективите за растеж – мижави и с таван.
Анализ и подробности с графики от Елена Кодинова:
Вчера в рамките на часове беше организиран мощен кризисен пиар на сделката между Школо ООД и британската Джунипър Едюкейшън. В големите медии това бе представено като успех на българска компания в чужбина. Диян Стаматов, директор на столично училище и бивш зам.-министър на образованието и общински съветник за часове си смени позицията от опасение за предаване на огромен масив данни на българските училища в ръцете на чужда частна компания до поздравителни дитирамби. Един от шефовете на Школо написа несръчен кризисен пиар (виж предишния ми пост), а из мрежата плъзнаха умни и красиви, които наричаха всички усъмнили се в сделката копейки, путинисти, плоскоземци и защитници на тезите „сирийците ще ни вземат жените“ и „норвежците ще ни вземат децата“. Както и „никой не се интересува от тройките на Иванчо и Марийка“.
Междувременно МОН сезира ДАНС да провери сделката, защитниците й казаха, че това било под „силен политически натиск“ – но от кого? От правителството на умнокрасивите?
Сега да проследим живота на Школо ООД. Фирмата е създадена през 2016 г. През 2017 г. отчита малко над половин милион оборот, а през 2019 г. -1.5 млн лв. оборот и около половин милион лв. печалба. През следващите години не отчита печалба, но през 2021 г. оборотът вече е 4 млн. лв. Да предположим, че миналата година оборотът се е удвоил (което е супер оптимистична прогноза, но да бъдем позитивни).


Откъде идват приходите? От сключване на договори за обслужване с общински и държавни училища. Т.е. – перспективата за растеж е крайна, има таван. А при около 2500 училища в страната, много от тях в бедни общини, които едвам събират приходи да си платят тока – таванът е доста нисък.
Самият софтуеър е бъгав, работила съм с него. Не е нещо на световно ниво, което някоя световна компания би искала да придобие. Освен това има конкуренция от създадена от самото МОН платформа със същите функции, където вече са регистрирани около 1/4 от българските училища. Тук си струва да попитаме – защо МОН едновременно поддържа своя платформа и позволява съществуването на частна такава със същите функции, на която дори плаща? За да си прави само конкуренция? Тъпо.
Нормален бизнесмен би платил не повече от половин милион, хайде милион за това. Да са два милиона. Според съобщение на самата фирма Школо ООД – параметрите на сделката са конфиденциални. Защо, когато става въпрос за печалба единствено от обществен ресурс? Когато някой печели само от държавни и общински пари, ни дължи пълна отчетност. Нали така?
И още нещо. Днес софтуеър без база данни е нищо. Още като бяхме студенти, брат ми (който е програмист) написа някакъв софтуеър за проверка на правописа. Но му трябваха файловете с моите преведени книги, за да му направи речник и да го превърне в стока за продаване. Говорим за 90-те години. Представете си какво е днес. Днес ИИ не може да се самообучава без натрупване на солидни бази данни.
Колкото и от Школо да твърдят, че са продали софтуеър и екип, това не е вярно – те са продали фирма. На 100%.
В така очертаната картинка – Школо е ценно като обект на сделка само с базата си данни. С нищо друго. Защото има вариант всички училища да минат на създадената от МОН платформа и печалбите да секнат. Може да не стане веднага, но е вероятна перспектива. Тогава Школо как ще бъде интересно и защо някой ще плаща поверителна сума пари за него, като няма перспектива?
Източник: фейсбук