Историята е много проста – един гимназист неудачник, зарибен по комиксите и незабележим от мацките в училище, отчаян от непрестанния терор, който двама местни хулигани налагат на него и приятелчетата му, се решава да си купи за 99,99 долара смешен зелено-жълт костюм, да си направи MySpace-профил и
да започне кариера като real-life супергерой.
Лошото за Шут в гъза (на английски си звучи доста по-добре определено и съвсем я няма леко хомофобската нотка) е, че не просто няма никакви свръхумения, но и е доста непохватен – дори в сравнение със своите връстници. Точно по тази причина и първият му сблъсък със злото (не точно злото в най-чистата му форма де – по-скоро двамата ментално непретенциозни хулигани) завършва с нож в корема, сблъсък с кола, един куп натрошени кости, а впоследствие и бая метал в скелета и няколко прецакани нервни окончания, които не позволяват на пича да усеща болка.
Така или иначе, Шут в гъза става суперпопулярен, прави се комикс за него (всъщност в реалния свят, т.е. нашия, филмът е правен по едноименния комикс от 2008) и в един момент се забърква с наркомафията и с двама ама-напълно-истински супергерои. Единият от които е 12-годишно момиченце.
Всъщност точно това момиченце вкарва най-много свежест във филма – някак вдъхновяващо е да гледаш как вместо Рамбо да избива с метални стрели 300 бунтовници в Бирма или Жан Клод да пълни един ТИР с натрошени крайници,
едно сладко русичко детенце да размахва ножове, да коли и беси и да стреля на bullet-time в матрицата-style!
А и боевете на момичето (Hit girl е нейният ник) са доста красиви – особено първият и последният. Просто това момиченце повдига на крехките си плещи нивото на филма доста над средното.
Погледнато реално филмът е поставен по адски стара и добре позната схема – трима супер герои (непохватния, суровия и неочаквано-умелия), изправени пред орди от врагове, искащи да унищожат света (в случая косвено, пласирайки наркотици), преминават през куп препятствия и т.н. и т.н. И въпреки това има някакъв нов чар, нещо непознато, което провокира желанието ти светлините в киносалона да бъдат включени, колкото се може по-късно.
Комедия, много динамика, кръв, големи оръжия, малки оръжия, хладки оръжия, дебили в костюми и един много лош човек. А да, и доста премерен хумор. Накратко – „Шут в г*за“ трябва да бъде гледан, въпреки безумното заглавие, поставено от българските разпространители.
