От няколко дни си задавам въпроса: Aбе тези от некоалицията защо искат да местят Парламента?
Пише Слави от дивана си вкъщи под климатика.
Историческа сграда, красива, легендарна, журналистите имат достъп. Защо трябва да се местят в бившия партиен дом? Тази история с ремонта е блъф. А и той може да бъде осъществен докато са в отпуска. Тогава, защо от некоалицията ГЕРБ, ДПС и ППДБ искат да ходят в бившия партиен дом? И тъй като имат мнозинство, какво искат останалите партии не е важно. И реших да проуча този въпрос. Винаги има хора, които приказват повече. И това, което разбрах ми се стори адски логично. Всъщност, некоалицията се страхува от народната любов. Сегашният Парламент е уязвим, стои гордо и самотно на жълтите павета и отвсякъде може да влезе народна любов. Пример 1997 година – правителството на Жан Виденов. Докато бившият партиен дом е добре защитен отвсякъде и може лесно да бъде охраняван от малко полиция. Има 4 изхода и евентуално подземни, но за тях само съм чувал, не съм сигурен. Но, така или иначе, сградата е добре охранявана, депутатите могат лесно да бъдат изведени от там, журналистите са натикани в една кочина с телевизори, така че най-вероятно се е случило следното: големите батковци от ГЕРБ и ДПС са извикали малките мишоци от ПП и ДБ и са им казали: “Мишоци, вие нямате опит с народната любов, но ние имаме и за това е най-добре да бъдем добре защитени.” И хоп, местим Парламента. Малките мишоци са послушни. Само дето и големите батковци, и малките мишоци не знаят и не са разбрали, че народната любов е като атомна бомба. Решат ли хората да те обичат, няма да ги спре бял автобус, сграда или каквото и да било и те ще те докопат и ще те любят до скъсване. Стига да пожелаят, разбира се. Така че, от това местене на Парламента няма голям смисъл освен този, че от некоалицията ще се изсмеят в лицето на журналистите.
