Много се изписа и изговори в опити за обяснение на „странното поведение“ на новото американско политическо лидерство по отношение на Европа и Русия в последните дни. Почти всичко се върти около ролята на Европейския съюз и Русия като глобални геополитически сили.
Моето лично мнение е много просто:
Нито Европейският съюз, нито Русия играят водеща роля. Америка води битка за глобално надмощие срещу Китай.
Тръмп се опитва да удари два заека с един куршум, за да може Западът да отвърне на заплахата от Изток:
- Да вдигне от леглото задрямалите и затлъстели съюзници в Европа. Подканите от миналия му мандат явно не сработиха, дойде ред на шамарите и шутовете. Америка отчаяно се нуждае от способен и силен съюзник в лицето на Европа, който да е в състояние да помага, а не да трябва да бъде пазен.
- Да си подсигури ако не съюз с Русия, то поне тя да не играе изцяло за Китай. Това е изключително важно за Тръмп, защото потенциалната симбиоза между Русия и Китай би била голяма заплаха. Точно същото са направили американците през миналия век, когато са успели да противопоставят надигащите се комунистически колоси – само дето тогава са обърнали Китай срещу СССР.
Жалката истерия сред политическия елит на Европа се дължи на ясното осъзнаване, че Европейския съюз (или страните-членки):
- Не играе водеща роля в света и затова няма място на масата за каквито и да е преговори.
- Трябва да става от топлото легло и да се върне към усилната действителност на вечната борба за живот, в която трябва да работиш, за да ядеш. Трябва да си силен, бърз и издръжлив, за да оцелееш. Освен това лъвът е добре да ти е приятел, а той ще ти бъде, само ако споделяте общи ценности и интереси.
Навремето учих един семестър в университета в Каракас, Венецуела. Там с изненада чух следната история:
Въпреки, че армията й не е участвала в нито една битка, Венецуела била имала най-голям принос за победата на Съюзниците през Втората световна война. Тази победа се дължала на огромните енергийни потоци, които венецуелският добив на нефт (най-големият износител тогава в света) осигурявал на армиите и икономиките им. Кораби, танкове, камиони, самолети, фабрики – всичко можело да мърда и шава благодарение на техния нефт.
Трябва да призная, че първоначално ми звучеще странно, но с годините разбрах, че до голяма степен са били прави.
Икономиката е процес на използване на големи количества енергия със съзидателна цел.
Войната е процес на използване на големи количества енергия с разрушителна цел.
И в двата случая побеждава този, който има най-много енергия и я използва най-ефективно – чрез знания, умения и машини. Новото в настоящата ситуация е, че машините (изкуственият интелект) започват да заместват дори мисленето. Последното обаче – за разлика от крайния брой кораби, танкове и самолети – е безкрайно. Това значи, че изкуственият интелект ще изисква ужасно много повече енергия от каквито и да било машини, които заместват физическа работа.
Глобалната битка за надмощие е между САЩ и Китай – страните, които водят глобалната класация както на добива, така и на потреблението на енергия + имат достъп до мощта на изкуствения интелект.
Това е положението.
Боян Рашев, фейсбук
