The New York Times: Политическа безизходица във Франция: Съдбата на Макрон е под въпрос!
Оставката на правителството на Франсоа Байру създава сериозни трудности за президента Макрон при намирането на подходящ кандидат за поста министър-председател, който може да получи подкрепата на парламента. Трудността се състои в необходимостта да се намери компромисна фигура, приемлива за различните политически сили. В настоящата ситуация, когато формирането на жизнеспособно правителство става проблематично, един от потенциалните сценарии за развитие на събитията може да бъде оставката на самия Макрон като президент на Франция. Такава мярка вероятно ще бъде разгледана в случай на невъзможност за преодоляване на политическата криза и формиране на стабилна изпълнителна власт.
Основните моменти от статията:
Френското правителство подаде оставка поради загуба на доверие в Народното събрание;
Президентът Макрон може да назначи нов министър-председател или да проведе нови избори;
Макрон може да се сблъска с трудности при избора на нов министър-председател, който може да премине проверката на депутатите от Народното събрание;
Новите избори може да не помогнат за излизане от безизходицата, тъй като Националният сбор и неговите съюзници биха могли да спечелят мнозинство от гласовете;
Оставката на Макрон и провеждането на предсрочни президентски избори също са възможни;
Макрон заяви, че възнамерява да изкара втория си мандат и няма да се кандидатира за трети;
Предстои труден път, тъй като френската конституция не определя срок за назначаване на министър-председател.
Коментари и анализи в мрежата:
Френското правителство падна. Всички политически сили са против Макрон и реформите на неговия премиер в оставка – орязване на социалните придобивки. Десетилетия наред френското правителство е харчило повече, отколкото икономиката е произвеждала. Резултат – задлъжнялост в размер на 114% от БВП. Третата най-задлъжняла държава в Европа след Гърция и Италия.
Националистите искат нови избори. Левите искат повишение на корпоративните данъци и повече социални разходи. Макрон казва, че смята да довърши мандата си и няма да подава оставка преди 2027, но е сам. Четвърто правителство пада за последните 2 години.
Либерализмът ще си отиде с привършването на парите за подкупване на избиратели. И във Франция, и в цяла Европа.
Мая Живкова Роджърс
След падането на правителството е ред на Макрон.
Утре започва общонационална стачка във Франция, чуват се гласове от мигрантските среди да спрат да плащат в магазините. Жълтите жилетки ще им се сторят, като детска игра.
80 000 полицаи са мобилизирани. Положението е сериозно.
От друга страна Макрон иска война, за да спаси кожата си и да забравят французите за натрупания от него дълг от 1000 млрд.
Макрон се надява, че с участието на френски корпус в Украйна да вдигне рейтинга си от дъното
Центристът Байру бе единственият,който предложи някакво решение и си отиде. Всички големи партии във Франция сега са на популистки,предизборни позиции.
Французите като всички европейци искат да работят по-малко, да почиват повече и да вземат посече пари. И го чуват от големите партии.
Така, че Франция ще потъва и спасение няма от никъде.
И България няма да помогне на еврото. Просто ни вкарват в Блатото, на инат!
Като падне Париж идва ред на Берлин и на Еврото. На опашката са Гъция, Италия, Португалия, Нидерландия и ЕС.
Йордан Халачев
С падането на правителството на френския премиер центрист Франсоа Байру, френският президент Еманюел Макрон ще трябва да номинира седми премиер, откакто дойде на власт в Елисейския дворец през 2017 г., обобщава Бе Еф Ем Те Ве. Така той ще изравни рекорда на президента Франсоа Митеран, пише БТА.
По време на първия мандат на Макрон премиери бяха последователно Едуар Филип и Жан Кастекс. По време на втория мандат от 2022 г. насам премиери бяха Елизабет Борн, Габриел Атал, Мишел Барние и Франсоа Байру.
Никола Саркози беше единственият президент само с един премиер и това беше Франсоа Фийон.
При Митеран премиерите бяха трима през първия му мандат и четирима през втория и това бяха съответно Пиер Мороа, Лоран Фабиюс, Жак Ширак, Мишел Рокар, Едит Кресон, Пиер Береговоа и Едуар Баладюр.
Президентът Жак Ширак е работил с четирима премиери – Ален Жюпе, Лионел Жоспен, Жан-Франсоа Рафарен и Доминик дьо Вилпен.
Шарл де Гол е имал трима премиери – Мишел Дебре, Жорж Помпиду, Морис Кув дьо Мюрвил. Същият брой премиери е имал Франсоа Оланд и това са Жан-Марк Еро, Манюел Валс и Бернар Казньов.
По времето на Жорж Помпиду имаше двама премиери – Жак Шабан Делма и Пиер Месмер.
При Валери Жискар Д’Естен премиерите бяха двама и това бяха Жак Ширак и Ремон Бар.
Путинските подчовеци като халачев до смърт мразят Макрон.Само че Франция никога няма да спре да се бори със сатаната путлер, който и да е на власт, и заедно с Великобритания и Германия ще е лидер във войната с дявола.
Елвис е жив!