Днес Капитал ни информира, че: „Броят на нежеланите билети за Олимпийските игри в Париж, които могат да бъдат препродадени, достигна повече от четвърт милион, а липсата на търсене увеличава опасенията, че много спортисти ще се състезават на фона на празни места. В понеделник броят на обявите нарасна до 270 465, в сравнение с около 180 хил. преди месец, показва анализ на официалния сайт за препродажба на Financial Times.“
Нямам идея какви са причните за това, но церемонията по откриването със сигурност е допринесла в немалка степен.
Олимпиадата в Париж е стрес тест да приемете за нормална и педофилията
Бай Ганьо Интернешънъл просто не успя да преглътне капката отрова в кацата на феерията, великолепието и красотата, които несъмнено присъстваха в церемонията. Бай Ганьо Интернешънъл разчете провокацията на Тома Жоли като вулгарен прочит на културния код на Европа, като куршум, насочен право към сърцето й. А не като „бунт“, както го обявиха придворните медии и традиционния слугинаж.
Нека го кажа така – бунт е, когато тръгнеш срещу системата, срещу мейнстрийма, срещу официалната идеологическа и политическа линия, рискувайки всичко. Когато блееш възторжено на всяка спусната глупост и прислугваш на силните на деня, (особено когато „бунтът“ ти е финансово подплатен с грантове, както се случва у нас), си е чиста проба проституция.
Ирини Зикидис, фейсбук