Accept – легендарната германска хеви метъл група, основана в Солинген, неслучайно е смятана за институция в метъла. Преди близо пет години, оригиналният й състав, воден от основателя си Udo Dirkschneider, чества 25-тата си годишнина с голямо турне. В Каварна беше техният последен, паметен, концерт – на 27-ми август 2005 г.
Ето че Accept отново пристигат на Каварна Рок Фест този път с новия си фронтмен Mark Tornillo. Съвсем скоро се очаква и новият им албум, продуциран от Andy Sneap (работил с Megadeth, Exodus, Arch Enemy, Nevermore). Те ще връхлетят феновете си в морската столица на рока на финалния ден на Каварна рок фест- 25 юли.
Със съдействието на организаторите от Лауд Консерт, китаристът Wolf Hoffmann разказа пред BNews какво се случва с бандата и какво могат да очакват почитателитe им в Каварна.
Wolf, за българските фенове Accept е сред любимите и по-специални банди, защото бяхте едни от първите западни изпълнители, които дойдоха след падането на Желязната завеса – още през 1991 г, а през 2005 г. в Каварна обявихте слизането си от сцената. С какви чувства се връщате в България?
О, нямаме търпение! Фантастично е да се върнем отново, да правим пак музика и да сме на път. Чувството е страхотно, всички си прекарваме много добре в момента и много се вълнуваме. Ние стартирахме целия процес преди около година, когато започнахме да правим нов албум. Сега правим турне и вече имаме около 15 участия зад гърба си. Върви наистина много добре.
Липсвахте от сцената през последните 4 години. С какво се занимавахте?
Всеки от нас правеше различни неща. Аз станах професионален фотограф. Занимавах се с реклами и професионална фотография няколко години. Снимах предимно хора и лайфстайл фотография. Това наистина ми харесва и все още го правя от време навреме. Но много ми липсваше музиката и живото свирене по концерти. Това е моята истинска любов. Откакто обаче нашият вокалист – Udo Dirkschneider, ни напусна, нямаше как това да се случи. Сега имаме нов певец – Mark Tornillo и нашата мечта да пътуваме отново и да свирим на живо се изпълни.
В какви отношения сте с Udo, който е една от емблемите на бандата, и защо той не е с вас?
Udo беше нашият първи избор и винаги е бил. През всичките тези години ние искахме да правим турнета с него. Но той продължаваше да казва – „Не!“. Искаше да бъде в своята собствена банда. Той напусна Accept преди повече от 20 години, за да формира проекта си – U.D.O.
Преди година срещнахме Mark Tornillo и той звучеше точно като Accept . И си казахме, щом Udo не иска да го направи, а ние имаме великолепен вокал, който в много отношения дори е по-добър от него, защо да не отворим нова глава на бандата с него. Забележителното при Mark е, че той по някакъв начин напомня на Udo, но не е негово копие. Има собствен характер.
Как се срещнахте с Mark?
Това стана преди около година. Историята е невероятна. Аз отидох на гости на Peter Baltes в родния му град и си казахме – хайде да си направим един малък джем сешън. Просто за кеф, за доброто старо време – да посвирим малко китари и да си припомним старите парчета. В студиото, където се бяхме събрали, имаше един местен барабанист, който се присъедини към купона, но певец нямахме. Посвирихме доста и някой каза – защо не поканите това момче – Mark, да намине. Той живее наблизо в квартала и пее много добре вашите песни. И ние го поканихме просто така, за забавление. Mark дойде, казахме му – „Хайде да направим заедно един джем сешън тази вечер, за да си направим купона!“
Той се съгласи и започнахме да свирим стария Accept като Restless and Wild, Balls to the Wall, просто за кеф. Като го чухме, онемяхме – той беше перфектен, той беше Accept. И си казахме – той може да е новият фронтмен на бандата – тук и сега. Попитахме го дали иска да се присъедини към нас и тогава всички много спонтанно решихме да отворим проекта Accept.
И затова сме много развълнувани, че го имаме в бандата. Ако не бяхме срещнали Mark, това нямаше да се случи. Много е важно да се разбере, че ние винаги сме искали Udo да е с нас, но той отказа. А желанието ни винаги е било да се върнем на сцената. Също така е важно да се знае, че ние всъщност не сме търсили някого. Не сме си и помисляли, че има някой, който да може да го замени.
Какво ще чуят феновете ви в Каварна, ще изпълните ли метъл химни като Balls to the wall, Restless and wild, Metal heart?
Да, да, да, всички, които изброи! Ние ще свирим целия класически Accept. Песни, които хората искат да чуят – като Balls to the wall, Flash Rocking Man, Princess of the dawn, Fast as a shark. Ще изпълним и някои песни, които не сме правили много често като Demon’s Night, Losers and Winners, както и някои по-неизвестни парчета, които хората винаги са ни молили да изпеем.
След 14 години без студиен албум през август ще излезе новият Bloo of the Nations, може ли да вдигнете малко завесата около него. Вече се появиха коментари за някои от песните и те са доста ласкави, какво е звученето?
Когато намерихме Mark, решихме веднага, че искаме да запишем нов албум. Ние наистина продължаваме духа на по-ранните албуми на Accept като Restless and Wild, Breaker и Balls to the Wall. Звученето на песните е много близко до нещата от началото на 80-те, но има модерен саунд. Нашият продуцент Andy Sneap е голям почитател на бандата от години и имаше много ясно виждане за начина, по който иска да звучи албумът. Той беше изцяло въвлечен в подбора на парчетата. И след като имахме идея, за нас беше много лесно да напишем песните. След толкова много години все още можем да пишем подобни песни, песни които са Accept. Та с две думи – албумът е класически Accept с модерен саунд.
Accept е сред класическите рок-банди от златното време за тежката музика през 80-те години на ХХ век. През това време заедно с вас изгряха още доста немски групи, които бяха напълно равностойни на английските и американските си конкуренти. Какво обуслови този бум на немските метъл-банди?
Не мога да преценя дори какво е типично немското. Ние имаме нещо, което е като търговска марка и хората казват, че е типично немско, но за нас е трудно да го дефинираме. Когато започнахме да работим с Andy Sneap, той каза – момчета, трябва да звучите по-немски. Ние нямахме представа какво има предвид. Защото сме немци и просто не знаем какво е типично немското. То е нещо вътре в теб, когато пишеш песните. Един ден Andy ни разясни – мисля, че това е определения мелодичен стил, който аз имам на китарата, това е типично немско и малко влияние от класиката.
Всички знаят за Accept от началото на 80-те години, когато пробиват с хита си I’m a rebel, но всичко започва в края на 70-те, разкажете нещо повече за тези години.
Ние наистина сме група от 80-те, направихме бандата през 1979-та. Но аз я категоризирам като банда от 80-те. Започнахме много млади. Аз бях само на 16, когато се присъединих. Да, първият ни албум излезе в края на 70-те. Но нашите наистина успешни години са в началото и средата на 80-те. И мисля наистина, че повечето хора все още мислят, че сме банда от 80-те.
За рокаджиите по принцип се знае, че имат доста близки отношения с алкохола и наркотиците, вие имали ли сте подобни проблеми?
Не, не сме имали. Ние бяхме щастливци, защото нашият мениджър Gaby Hauke, която е и моя съпруга, винаги е била около нас и ни държеше далеч от тези неща. Да, забавлявали сме много, пием бира, пием алкохол – да. Но, никога не сме се друсали, което е забележително! Ние сме едни от много, много малкото банди, които са останали чисти през всичките години. За това все още сме адекватни, здрави и все още имаме сили. Това е луда история, защото сме били на турнета с Mötley Crüe, с Ozzy Osbourne. Всеки знае, какво се случва с тях бекстейдж. Но ние винаги сме се пазили от това. Честно! Просто обичаме да правим музика. Никога не сме влизали в този бизнес – секс, наркотици, жени!
Wolf, какви са очакванията ти от концерта в Каварна и от българските фенове?
Ние ги обожаваме. Обичаме феновете си, където и да отидем, но специално източно-европейците са много щури. Те са хард-метал фенове – пеят много, куфеят и си прекарват страхотно. Мисля, че преживяването ще е фантастично. Нямаме търпение да забием заедно и да бъдем на плажа на Каварна. А, българките са много горещи и красиви.
Очаквайте интервю и с траш-металистите от Sodom!
