Смъртта на Борис III – цар на България преди 80 години. Трагичният балансьор между Райха и СССР

„Нойе Мюрхер Цайтунг” /30.VIII.1943/ пише:

„От победата на съюзниците в Тунизия, окупирането на Сицилия и падането на Мусолини, България се намира в тежка криза. В момента, когато българските държавници се опитаха да се дадат сметка за новото положение и когато бяха принудени предвид на възможния съюзнически десант на Балканите и на неудържимото напредване на руските армии в Украйна, да ревизират становището на България, българският народ губи най-силната опора на своята държава – цар Борис III. Самото ненадейно заболяване на царя причини вълна от слухове. Неговата смърт, независимо дали фактите отговарят на едни или други предположения, създава едно ново положение, чието развитие още не може да се предвиди.“
Като прави кратък исторически преглед на царуването на цар Борис, авторът пише: „Наследството на цар Борис бе твърде тежко. Трябваше да се превъзмогват последиците от две загубени войни: Балканската война, която лиши България от Добруджа и Световната война, която отне от България и последния достъп на Бяло море, както и някои македонски области, и наложи с Ньойския договор всички унизителни условия и ограничения, които бяха характерни за така наречените договори от парижките предградия. Младият цар Борис, който беше получил добро възпитание, съвсем не мислеше за реванш. Във вътрешно и външно политическо отношение той се придържаше до границите на Конституцията и преди всичко се стараеше да бъде конституционен цар. Мек по природа и несклонен към насилие, той скоро спечели доверието на народа. Така той превъзмогна земеделско-комунистическата игра на Стамболийски, но два атентата показаха, че неговата личност се беше изпречила на пътя на радикалните леви кръгове. Въпреки това, Борис се опита за запази за страната основите на парламентарните институции.
Преминаването към авторитарния режим не беше дело на царя и не съответстваше нито на неговия манталитет, нито на неговите намерения. Днес е известно, че инициаторите на държавния преврат от 19 май 1934 г. упражниха натиск върху царя и че само стечението на своеобразни обстоятелства  попречиха на неговото пленяване и детрониране. Постепенно цар Борис успя да си възвърне властта. Под впечатлението на тези събития, но очевидно и поради все по-засилващото се германско и италианско влияние – цар Борис се беше оженил през 1930 г. за италианската принцеса Джиована – цар Борис въведе авторитарен режим. Възвръщането към уважаваните от него демократически принципи – Швейцария, където той пребиваваше често, му служеше за образец – беше вече невъзможно. 
Външнополитическото наследство се оказа по-силно от неговите схващания. Въпреки двете загубени войни, България продължи да се придържа към ревизионизма. Това поведение, а също и упоритостта на нейните съседи при поддържането на създадените след Първата световна война  граници, направиха невъзможно омиротворяването на Балкана. Цар Борис, наистина, се опита лично да тръгне по пътя на разбирателството. Неговите посещения при крал Александър, крал Карол и неговите пътувания в Рим, Париж и Лондон през 1933-1934 г. представляват висши точки на неговата посредническа дейност. Тя доведе до пакта за приятелство, подписан в Белград /1937 г./, до освобождението от клаузите на обезоръжаването1938 г. , до премахване на демилитаризирането на тракийската област. България не можа да си възвърне само Южна Добруджа и да получи достъп на Бяло море.
Тук се намеси националносоциалистическата дипломация, до която дипломацията на западните сили се оказаха недораснали. Стъпта по стъпка отношенията към Германия се заздравиха. Това се облагоприятелства от все по-засилващата се зависимост на българското стопанство от германския пазар. Освен това, германо-руският пакт от 1939 г. изглеждаше, че задоволява всички желания, защото разбирателството между Москва и Берлин предлагаше най-добри условия за българските ревизионистически претенции. Сам цар Борис запази въздържаност. От тогава официално България можа да изпълни своите териториални претенции срещу цената, че заложи всичко на карта. Затова тя трябваше да допусне, важните в стратегическо отношение точки на страната да бъдат окупирани от германски войски Тя предостави своята територия на германците като изходна база за тяхното нападение срещу Гърция, а накрая побърза да вземе участие в окупацията на югославска и гръцка територии. По този начин България попадна в едно течение, от което нямаше вече освобождение. Изследването в гръцка Тракия и мерките срещу гръцкото население създадоха в тази гранична област едно настроение, което обещава малко добро за в бъдеще.
До каква степен сам цар Борис е отговорен за тази политика и до колко тя съответства на неговите собствени решения не можем да знаем сега. Няма обаче никакво съмнение, че той се е противопоставял при многократните посещения в главната квартира на Хитлер на по-нататъшни искания и че е настоявал преди всичко за засилване на дипломатическите отношения със СССР.
По този начин поставя се въпросът за бъдещето на България изобщо. Би било неправилно да отговаряме на него, защото той зависи от военни и политически фактор, които си влияят взаимно. Има българи, които виждат бъдещето на страната в черни краски. Едно нахлуване от страна на съюзниците би превърнало неизбежно страната във военен театър, при което голямата загриженост с окупирането на страни неприятелски настроени към Германия, би действало отегчително. Толкова по-очевидно се  очертават стремежите на нелегалните кръгове, даже с цената на опасност от гражданска война, да се намери спасение в присъединяване към СССР. Има но малко българи, които хранят мисълта, че България би могла да задържи присъединените към нея и окупирани територии, ако извърши радикална промяна в полза на СССР. Даже възможността България да стане съветска държава, изглежда, не плаши мнозина от тази хора. Понеже между англо-саксонските сили, изглежда, не съществуват споразумения относно Югоизточна Европа, за Москва се разкриват перспективи, които тя в даден момент ще съумее да използва. Без съмнение досега цар Борис играеше посредническа роля между тези течения. Неоспоримото уважение на селяните към царя задържат масите. Неговата смърт би могла да развърже при определени условия и под впечатлението на нови военни събития една буря, която би могла да разколебае цялата военна и политическа система на Балканите. Затова с особен интерес ще се следи какво становище ще вземе Германия към политическото развитие.”