Милен Цветков си отиде нелепо, болезнено, без време. Трагичният инцидент роди пореден взрив от идеи за промени в Закона или градската среда около лобното му място.
Коя е, обаче, едната дума, която напълно обяснява защо това се случи?
Тя е “правоприлагане”, а по точно липсата на същото.
Кой в София не чува или не вижда — между всяка пролет и следващата есен — ревящите мотористи по Цариградско, по Околовръстното или по България, които помитат града със 140?
Кой ги спира, кой ги хваща, кой ги санкционира тези джигити — по действащия Закон? Ами никой, никой, никой! И ако не пипаш едни джигити, как ще респектираш всички останали!
Щели сега пак да променят Закона. Ами, ако не прилагаш един Закон, защо да го променяш! Както и да го промениш, той не е цирково животно, че да го дресираш да се самоприлага! Впрочем, даже и в цирка без дресьор не става!
Ако прилагаш Закона, няма да се оправдаваш с негови несъвършенства. Ако не го прилагаш, промяната му само “ще купи време” до следващата катастрофа, която ще вдъхнови следващата му промяна, до следваща катастрофа, водеща към нова промяна…итн…от избори до избори.
Да, джигитие по пътя са избиратели, техните погребани жертви — вече не…
Соломон Паси, Фейсбук
