SOS! Викайте “Бърза помощ”! ГЕРОНТОКРАЦИЯ УДАРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА!

Геронтокра́цията (от гръцки: γέρων, „старец“, и κράτος„власт“) е форма на олигархично управление, при която управляват ръководители, значително по-стари от приетите за възрастно население. Концепцията е известна от Древна Гърция, където Платон пише: „за старите е да управляват, а за младите – да се подчиняват“. Класически пример за такова управление е т.нар. „Герусия“ в Спарта, която е съвет на старейшините – колегия от уважавани хора, избрани пожизнено.Геронтокрацията е известна и в други страни и култури, а напоследък и у нас с класически пример в Министерството на отбраната.

За какво иде реч? Да започнем от „главата“ – министърът на отбраната, уважаваният генерал-ветеран Атанас Запрянов скоро ще навърши престижните 76 години. Както се казва: да  е жив и здрав и още дълго да ни радва все така изпълнен с младежка бодрост и дръзновение! На 16 април 2025 г., когато стана на 75, обаче тази светла дата никъде не бе отбелязана, нито на заседание на кабинета, нито на негова изява в Парламента за дебати по вот на недоверие, нито в средствата за масова информация, сайтове и прочее – пълно медийно затъмнение. Защо? Не всеки ден български министър става на 75 години – прекрасна, страхотна възраст, достойна за уважение и за отбелязване. Възрастта не е порок! Хората биват можещи и неможещи, не възрастта трябва да е мерило. Дай боже всекиму на такава достопочтена възраст да може така. Даже в сайта на министерството скриха годините му, сякаш е трудно да се изчисли колко са, след като пише, че 1973 г. е завършил военно училище. Но човещина, едва ли е само суета…

Ако се направи труда да се изследва: Запрянов от около година и половина е най-възрастният министър на отбраната в историята на България. Предишният такъв – прославеният партизански командир на отряд „Чавдар“ армейски генерал Добри Джуров е бил министър 27 години, до възраст 74 години, 4 месеца и 10 дена. Браво, историческо постижение на генерал Запрянов! Той в момента е и най-възрастния военен министър в НАТО и Европейския съюз. За съжаление министърът не беше достойно почетен, а можеше по много начини, и президентът (бивш генерал и колега) не му връчи нищо възпоменателно, пък на други връчва (може би ако не беше се правил на мъж когато му наредиха по партийна линия да му скочи при едни разменени нападки, свързани с доставката на повредения първи изтребител F-16?)…

Нима няма някой по-млад, също верен на идеите на ГЕРБ,да става за министър на отбраната, който поне да не страда от старческа логорея или да не изказва безумни тези, като примерно тази, че ще противодействаме на руските дронове чрез кинетичен способ? Има, разбира се, Христо Гаджев например няколко пъти бе лансиран като такъв в редица несполучили проекто-кабинета но не му се отвори парашутът, както се казва, не че е по-достоен, има и ред други верни бивши генерали. Злите езици в отбраната твърдят, че „дядото“, както е известен сред подчинените си, е поел определени ангажименти пред вожда Борисов, които следва да бъдат доведени до край. А когато той твърди, че не е политическо назначение и не е от ГЕРБ, може само да се усмихваме с пренебрежение.

Да е само министър Запрянов проблем няма, обаче той повлече крак за общото и с тенденция за необратимо застаряване на личния състав в повереното му за управление ведомство. Едва ли друг, по-млад министър, особено на непенсионерска възраст, щеше да подкрепи, съгласува и предложи промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВС), свързани с увеличаване на срока на действителната военна служба, на практика за всички категории военнослужещи, от 25 ноември миналата година (ДВ бр. 100/2025 г.), в сила от 1 януари тази година. Съгласно чл. 160, ал. 4 от ЗОВС пределната възраст за всички неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е с 5 години по-висока, а за притежаващите висше офицерско звание и заемащите длъжност, за която се изисква хабилитация със 7 години по-висока. Преведено на разбираем език това означава, че например един полковник/капитан I ранг, който е пенсионер (какъв нонсенс и впечатляваща несрещана другаде глупост – „военнослужещ-пенсионер“, произведена преди време отзаконодателите по идея и с гласовете на ГЕРБ в Народното събрание?) може да служи до 56 годишна възраст, а който не е упражнил правото си на пенсия до 61 години (до поправката в закона до 59 години, сиреч с 2 години повече), по решение на министъра на отбраната за бригаден генерал и генерал-майор (респ. флотилен адмирал и контраадмирал) до 63 г., за генерал-лейтенант (респ. вицеадмирал) и за хабилитираните офицери до 64 г., а за началника на отбраната (генерал или адмирал) до 67 годишна възраст.

Ерго, същността на промяната е възрастта на неупражнилите правото си на пенсия военнослужещи да се увеличи с още 2 години. Което от една страна е още по-голямо „наказание“ за тези, които са се възползвали от предоставеното им законовоустановено право да се пенсионират, оставайкиедновременно с това и военнослужещи, и на практика без да знаят, че в последствие ще бъдат поставени в по-неблагоприятно правно, служебно и социално положение спрямо колегите си, които са направили личен избор да не се възползват от това си право, а от друга страна промяната „запушва“ с още 2 години длъжностното развитие на голяма част военнослужещи от всички категории в Министерството на отбраната и Българската армия. Мотивировката, че има недостиг от личен състав във Въоръжените сили е „кьорфишек“ (образно казано заблуда) за лаици, такъв има за войнишкия и сержантския състав, и донякъде при определени младши офицерски длъжности, но не и за полковници и подполковници (капитани I и II ранг), особено за тези, които са достигнали предела на кадровото си израстване и развитие, като им се осигурява още 2 години предпенсионна лека и комфортна служба. 

И ако за някой не е ясно защо и за кого най-вече точно сега се прави тази „революционна и градивна“ промяна в закона, нека се взре във фигурата на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, четири-годишният мандат на който изтече на 30 март 2024 г., и за който персонално в движение бе променен законът, за да може да бъде на длъжността до пределна възраст за званието (тогава 65 години), която ще навърши на 16.08.2026 г. Но за да може да продължи да е такъв и след това сега неговата пределна възраст за пенсиониране се увеличава с още 2 години – до 67 години, които при добро здраве ще навърши на 16.08.2028 г., тоест ще изкара още един пълен мандат и ще запише и трети такъв. А дори и към момента той се явява най-дълго заемалият длъжността (вкл. началниците на Генералния щаб) след демократичните промени от 1989 г. 

Да не си помисли някой, че става дума за велик боен командир, участвал и победил в много битки с врага, спасил териториалната цялост на страната, легендарен пълководец и военноначалник, българският Александър Велики, Наполеон, Суворов, Кутузов или поне Жуков или Рокосовски, който трябва да бъде запазен на служба за целите на националната и съюзната ни сигурност и съществуването на нацията, като адмирал на непобедима и огромна армада от кораби, независимо от неговата възраст? Напротив, същият е единственият началник на отбраната (вкл. началниците на ГЩ) в българската най-нова история, който няма никакъв опит на оперативно командно ниво. След по-ниски длъжности на фрегата и в дивизион патрулни кораби, както и обучение във Военноморската академия в Ленинград, Русия, дръпва в кариерата след като завършва Военноморски колеж в САЩ, от 2011 до 2016 г. е дълго в чужбина на международни длъжности в Главната квартира на НАТО и за допълнителни обучения. От там директно е назначен за заместник-началник на отбраната, а от 30 март 2020 и началник на отбраната. Служил е само във флота и в НАТО и няма необходимия опит в щаб на вид въоръжени сили или подобен международен щаб или командване. Преди години български генерал, който не е пропуснал нито една длъжност в стълбицата на военната йерархия изказа мнение, което още се помни, по негов адрес: „Той и за старшина не става“.

Адм. Ефтимов е и най-непопулярният на този пост сред своите подчинени и сред служителите на министерството, което дължи на своята арогантност и неуважение в поведението си спрямо тях, циничен изказ, огромното си его и желание за власт и да командва, обграден със силно лично задължени и държани на къс повод ограничен кръг от зависими длъжностни лица, и не на последно място с голямата си и вече прословута склонност да злоупотребява с алкохол (без да споменавам как е наричан по този повод в Министерството на отбраната и Министерския съвет). Паметливи все още помнят публикации за него от 2016 г., когато като шеф на дирекция в НАТО в Брюксел вече 6 години не си е купил дори собствен автомобил, а за лични нужди ползва незаконно една от колите на делегацията ни.

Определено отрицателна и силно отблъскваща личност, кариерист, конформист, интригант, „играч“ стоящ на поста заради поети ангажименти към който трябва. Ако промяната във възрастта бе направена само за него щеше вече да е прекалено ясно персонифицирана, и за де не е така, тя е доста разширена и за други за „алиби“ и да не бие на очи. Очаквайте за този смел български офицер след 2 години нова промяна в ЗОВС с ново вдигане на пределната възраст. Такива насочени към определена личност промени относно мандатността и времетраенето на заемане на длъжност, за да остава отново и отново на висок пост определено безценно за страната лице, наблюдаваме и в други държави, все по на изток от нас – Русия, Китай, Казахстан, КНДР и др.

С увеличаването на пенсионната възраст на едно длъжностно лице на държавен пост до 67 г. се влиза и в една сериозна аномалия и диспропорция с Кодекса за социално осигуряване, където към този момент тя е 64 години и 9 месеца за мъжете, и постепенно ежегодно вдигане с цел да бъде достигната възраст от 65 години през 2029 г. И това е длъжност за военнослужещ, категория служители известна с ранното си пенсиониране!

Не е тайна и, че в Министерството на отбраната работят голям брой пенсионери, най-висок процент от служителите спрямо всички други министерства, станали такива предимно по ЗОВС а и по други специални закони, предвиждащи по-ранно пенсиониране, но и такива навършили пределна възраст по КСО, оставени на работа за „вярна“ служба и правилна политическа ориентация. Съвсем разбираемо е бивши офицери да остават на цивилни длъжности, предвид спецификата на определени функционални задължения в отбранителното ведомство и подчинените му структури, тяхната висока квалификация, познания, езикова подготовка, придобити навици за стриктно изпълнение, работа в напрегната среда и ненормиран работен ден и пр. Но основният начин за назначаване на такива длъжности след приключване на военната кариера е чрез ходотайство, придобити по време на службата контакти и на приятелска основа, а не по обективни критерии и характеристики, макар и формално да се правят конкурси по Закона за държавния служител и Кодекса на труда.

Естествено, че е по-добре длъжностите, изискващи определена квалификация и професионален опит да се заемат от служители, които ги притежават. Това с особена сила се отнася до ръководните длъжности. В пъти по-целесъобразно и ефективно за заместник-министри, шефове на дирекции и други ключови длъжности да се назначават хора с опит, които са подготвени и знаят за какво става дума, за да тежат на мястото си и да се вземат правилните решения по управлението на сектора за отбрана и респективно националната ни сигурност. Защото на кой му трябва например заместник-министър „недоразумение“, като настоящата такава АделинаНиколова, известна като „калинката на Министерството на отбраната“, която с доста ограничено образование и скромен капацитет (в т.ч. ментален и ръководен) премина за 4-5 години през всички длъжности във ведомството без конкурс, за да стане директор на дирекция, а от 2 години и заместник на министър, благодарение на широкия гръб на своя партиен благодетел. Същата, която в бр. 34 от 22 август 2025 г. на ведомствения официоз „Българска армия“ обяви в интервю с голямо помпозно заглавие на първа страница, че вече летят два F-16, a те не бяха пристигнали още, та се наложи въпросните по-горе двамина министър и началник на отбраната, в опит да я спасят от нервна криза и чутовна излагация, да изтеглят целия тираж на вестника и да го заменят с нов със заглавна страница „2025 г. е добра за модернизацията на армията“ (което също е една голяма лъжа). Горката… А колко струва един тираж и за чия сметка,  никой не попита? За какво изобщо е тази особа и какво прави там? Да интригантства, лобира и контролира зависимостите. Стои като кукувица до министъра и никой не е чувал да каже нещо, камо ли пък смислено.

Проблемът в министерството е съпроводен с т.нар. „окопаване“ на властовите позиции, бидейки заети от едни същи хора дълги години, какъвто е случаят с министъра на отбраната, вече трети мандат (вкл. два служебни), преди това три пъти заместник-министър, съветник на министъра, началник на военната ни академия, директор и пр.; началника на отбраната ен-ти мандат и незнайно вече до кога; част от доверените директори, все на възлови дирекции; постоянния секретар на отбраната 3-ти мандат, който макар и на 48 години, предвид несменяемостта и придобитата партийна поливалентност, научил до съвършенство изкуството как да оцеляваш, до навършването на пенсионна възраст ще изкара още поне 6 мандата като такъв, а после ще направят законодателни промени за да е пожизнен.

Геронтокрацията, дори и не в размерите, които е имала в Древна Гърция, има своето място и сега в много страни, някои претендиращи и за демократични, най-явно в САЩ, но и със сериозни примери в Китай, Индия, Израел, Русия, Виетнам, Камбоджа, в Африка и др., е порочно явление в настоящето, когато претендираме за модернизация, технокрация, високи технологии, промяна, ново начало, ново общество, нов интелект и пр. Нейното проявление в Министерството на отбраната, дори и като наченки, но с трайна тенденция, която макар и хиперболизирана говори много в посочените примери, които обаче са си съвсем реални…

Все пак геронтокрацията да не се сбърка случайно с геронтофилията, които като цяло имат общо във връзката обект – субект, но се различават по отношение на фиксацията на чувствата между тях. От философска гледна точка и двете са проява на култ към натрупаното време – в единия случай като опит и авторитет, в другия като обект на желание, а разликата е в начина, по който времето се възприема или обожествява.

  ​​​​​​​Автор: директор на ЦАП-СО               

(Център за анализи и предложения свързани със сигурността и отбраната)