Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не вижда проблем за пазара на телекомуникационни услуги от придобиването на 167 кули на най-големия сателитен оператор у нас „Булсатком“ от крайния собственик на мобилния оператор „Виваком“. Антимонополният орган не смята, че сделката представлява концентрация и не отговаря на оборотите, за които се налага оценка и постановява незабавното изпълнение на договорката.
„Сделката“ на Спас Русев със сърбина Драган Шолак взриви пазара и политическите среди със своята безпардонност.
Но беше ясно, че няма да има съпротива от регулаторите в овладяната държава.
В момента КРС и КЗК са изцяло под контрола на две партии ГЕРБ и ДПС, а скоро с миноритарен дял от 33,3% ще се включи и трети партньор – ПП и ДБ и на маститите олигарси зад тях.
Решението е взето на 30 ноември с особеното мнение на члена на КЗК Димитър Кюмюрджиев, според когото сделката представлява концентрация и се налага анализ как тя ще се отрази на пазара, още повече в контекста на афишираното намерение на собственика на „Виваком“ да купи изцяло „Булсатком“, което обаче е предмет на отделно производство, предаде „Медиапул“.
Преценката на КЗК, че сделката не се нуждае от нейното одобрение, може да бъде обжалвана пред Административен съд-София в 14-дневен срок от лицата, които имат правен интерес. Очаква се това да сторят „А1 България“ и „Йеттел България“, които оспорваха сделката още на ниво разглеждане на казуса в КЗК. Според тях придобиването на кулите за мобилни станции от „Булсатком“, заедно с предишните сделки за придобиването на шест регионални доставчика на интернет и телевизия и договорката за покупката на цялата „Булсатком“, ще осигури пазарен дял от 60 процента при преноса на данни и телевизионно съдържание и това ще наруши съществено конкуренцията.
Придобиването на 167 кули на „Булсатком“ бе официализирано от „Словения Броудбанд“, собственик на „Юнайтед груп“, притежаваща „Виваком“, след като през февруари 2023 г. внесе в КЗК искане да се произнесе по сделка на дружеството „Юнайтед Тауърс“, което е част от групата на „Виваком“ и държи сателитната станция „Плана“. Според самата „Словения Броудбанд“ операцията може да окаже въздействие върху пазарите за колокация на оборудване за мобилни мрежи и за достъп до каналите на „Виваком“ за съобщителна мрежа. Заради което и иска произнасянето на КЗК.
Антитръстовата комисия обаче не вижда проблем като аргументът ѝ е, че концентрацията става между „Булсатком“ и „Юнайтед Тауърс“, която е отделна компания и не ѝ прави впечатление, че е част от групата на „Виваком“, притежаваща също така „Нова телевизия“ и още редица тв канали, сайтове и други създадели на медийно съдържание.
Сделката за кулите на „Булсатком“ стана по силата на клауза за придобиването на сателитния оператор от бившия собственик на „Виваком“ Спас Русев, който е взел 127 млн. евро заем за трансакцията от „Юнайтед груп“ като парите ще бъдат върнати под формата на предаване на инфраструктурата на „Булсатком“.
В началото на ноември от „Юнайтед груп“ обявиха, че имат сделка с дружеството на Спас Русев за купуването вече на цялата „Булсатком“. Тя също е внесена за одобрение в КЗК и за нея тепърва предстои произнасяне, като от А1 и „Йеттел“ имат възражения и по нея, защото тя със сигурност ще бетонира „Виваком“ начело на пазар с непостижим за другите оператори дял от 60 процента.
Любопитно е обаче, че малко след анонсирането на сделката за цялата „Булсатком“ от собственика на „Виваком“ сателитният оператор се оплака от нелоялна конкуренция от бъдещия си партньор и го обвини, че се опитва да му краде клиентите.
Според Димитър Кюмюрджиев „от представените договори и документи, както и от останалите писмени доказателства по преписката (за сделката за кулите) се установява, че е фактически е налице една сделка по придобиване на контрол върху активи, представляващи цялото търговско предприятие на „Булсатком“, поради което неправилно КЗК за всяка една от сделките е направена самостоятелна преценка дали придобиването представлява концентрация“.
Като аргумент срещу сделката за инфраструктурата на „Булсатком“ от „Йеттел“ посочват, че тя засили значително пазарното положение на „Юнайтед Тауърс България“, отчитайки ниската сума, за която се придобиват мобилните кули на сателитния оператор. Припомня се, че в доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2021 г. се отбелязва, че наличието на базови станции в инфраструктурата на предприятията играят все по-голяма роля, най-вече заради въвеждането на ново поколение 5G мобилна мрежа.
Самият създател на „Булсатком“ Пламен Генчев посочва в свое становище до КЗК, че и двете сделки ще доведат до цялостно изкривяване на засегнатите пазари в полза на дъщерното на купувача дружество „Виваком България“, предвид пазарното му положение и невъзможността за противодействие от страна на неговите конкуренти.
„Придобиването на критични елементи от мобилната и фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ е един продължителен и целенасочен процес на окрупняване пазарното положение на „Виваком“ чрез придобиване на множество по-малки оператори и отделни активи с цел постигане на господстващо положение на пазарите, на които оперира“, смята основателят на сателитния оператор.
Според Пламен Генчев договорките между „Юнайтед Груп“ и дружеството на Спас Русев „Вива Корпорейт“, купило „Булсатком“ също в спорна сделка, показват, че „Виваком“ ще стане собственик и ще ползва ресурсите на най-големия към момента доставчик на телевизия в България, както и мобилната му инфраструктура, вследствие на което ще има възможността да упражнява неконкурентно въздействие върху останалите телекомуникационни оператори – „А1 България“ и „Йеттел България“, посочва се още в решението на КЗК.
За сделките на собственика на „Виваком“ в България двата конкурентни оператора сезираха Европейската комисия и преди дни от А1 казаха, че от Брюксел са проявили интерес към казуса и го проучват.
Източник: narod.bg
