ГЕРБ оставя убедително първа политическа сила, и сривът на кабинета Денков е невиждан в новата ни история и съпоставим само с рейтингите на кабинетите „Виденов“ и „Орешарски“ в техния залез. Неодобрението към президента Радев също е много високо – 51%, а към Парламента е направо космическо дъно – 8/10 от българите не одобряват дейността му.
Дистанцията между двете водещи политически сили се запазва в рамките на 7%. Социолозите отчитат ерозия в подкрепата към правителството и високо недоверие спрямо изборния процес – близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен.
Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%). Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%. Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета „Денков“. Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета. Положителна оценка дават и близо една трета от привържениците на ДПС. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.
Без съществена промяна е подкрепата спрямо президента – 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% отрицателна.
Увеличава се неодобрението към правителството.
Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната. ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.7% сред гласуващите, следвана от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ (17.9%). „Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 15.4% сред гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13.3%), а петото място остава за БСП (9.4%). ИТН запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4.4%.
Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци – 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че такива не са необходими.
Оценката на отминалия местен вот показва високо недоверие към изборния процес. Близо половината (47%) от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил честен. Само 19% определят изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и Възраждане определят изборите като нечестни.
Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна – това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.
Мнозинството от българите (59%) смята, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% – изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.
По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване, 41% посочват машинно гласуване, а 25% гласуване с хартиена бюлетина. Трима от десет посочват, че методът няма значение за тях.
Регистрира се съществена поколенческа зависимост – мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина.
С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и Възраждане, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.
*Проучването е изготвено по поръчка на вестник „24 часа“ и е проведено в периода 11-18 ноември 2023 чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1006 пълнолетни българи.
