Ако изборите са сега би получил ГЕРБ -23,3%, ПП – ДБ – 18%, „Възраждане“ – 15,4%, ДПС – 12,9%. БСП остава на пета позиция с 9%.
Промяната и ДБ се сриват, Възраждане, без да расте, ги стига:
Това са данните на агенция „Медиана“.
Изследването е проведено в периода – 18 – 24 юли 2023 г. г. с 976 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.
Усещането, че демокрацията е заменена от игра на демокрация (силно деформирана „представителна демокрация“) дава отражение и на изборните нагласи.
Продължава нарастването на партията „Не подкрепям никого!“, която вече е пета „политическа сила“ с ясна тенденция скоро да се бори за влизане в тройката.
Най-тежък е ударът върху номинално управляващата коалиция ПП-ДБ, която е вече на 5,3% след некоалиционния се „младши“ партньор – ГЕРБ.
Острата опозиционност на „Възраждане“ и ИТН продължава да им носи политически дивиденти, като „Възраждане“ е вече само на 2.6% след управляващата ПП-ДБ. Сред партиите под 4%-ната бариера са забележими „Български възход“ (2.5 %), „Левицата“ (2.1%) и новата формация (политическа заявка) на Иван Гешев „Справедливост за България“(1 %).
Рейтинг на политиците
„СПОРЕД ВАС, ЗА КОИ ОТ ТЕЗИ ПОЛИТИЦИ (НЕЗАВИСИМО ОТ ВАШИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ И СИМПАТИИ) БИХТЕ КАЗАЛИ, ЧЕ СА НАИСТИНА ДОБРИ ПОЛИТИЦИ?“
Положителен отговор
„ДА, ДОБЪР ПОЛИТИК Е“ за:
РУМЕН РАДЕВ – 53%
БОЙКО БОРИСОВ – 29
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ – 23
КОРНЕЛИЯ НИНОВА – 23
СЛАВИ ТРИФОНОВ – 18
КИРИЛ ПЕТКОВ – 17
МУСТАФА КАРАДАЙЪ – 17
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ – 17
АСЕН ВАСИЛЕВ -17
СТЕФАН ЯНЕВ – 17
ХРИСТО ИВАНОВ – 11
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ – 10
АТАНАС АТАНАСОВ – 7
2/3 от народа не иска да се дава оръжие за Украйна:
Основната промяна в обществените нагласи е повишената тревожност по отношение на опасността от глобална, световна война. Само за три месеца хората, които смятат, че има сериозна опасност от световна война (в която и България ще бъде засмукана) се е увеличил с 16 % и вече това са близо половината от пълнолетното население (47%).
Това неизменно поставя въпросите „Накъде върви Европа и света?“ и „Какво може и трябва да прави България в тази Европа, и в този свят?“. Естествено тези въпроси (и отговорите, които обществото си дава) оказват пряко отражение на оценката на партиите, правителството, отношението към войната в Украйна, оръжейните доставки, влизането в еврозоната.
Реакцията на българското общество по отношение на тази засилваща се тревожност и опасения можем до обобщим като подчертан стремеж за изолационизъм – дистанциране на България от конфликта в Украйна, дистанциране от еднопластовата оценка „добри-лоши“ (и в този смисъл дистанциране от основния наратив на ЕС и НАТО), дистанциране от еврозоната. Грубо казано, общественото мнение се консолидира около разбирането „Светът се тресе, отива на лошо – сега не е времето да се долепваме плътно до когото и да било!“
Така, само 26 % от пълнолетните оценяват агресията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36 % смятат, че Русия е била предизвикана да нападне); 65 % смятат, че България не трябва да дава оръжие за Украйна (17 % са „за“); 60% считат, че в този конфликт България не трябва да подкрепя нито Русия нито Украйна и трябва да бъде максимално неутрална (19 % са за подкрепа на Украйна; 9 % смятат, че трябва да подкрепяме Русия).
Българинът не иска еврото!
По отношение на еврото (еврозоната) общественото мнение също е в остър дисонанс със заявените намерения на управляващите. Само 21% смятат, че е добре да заменим лева с евро в близките 2-3 години срещу 59%, които казват: „Не му е сега времето“! Половината от пълнолетните смятат, че е задължително да се проведе референдум за еврото и само 11% смятат, че не трябва да се провежда референдум (каквото решение прие управляващото мнозинство в парламента). Като причината за отхвърлянето на референдума е лесно обяснима за обществото – искат да ни заведат там където не искаме, без да се съобразяват с нас (60% от потенциалните участници в референдум биха гласували „против“, срещу 23% „За“)
Кабинетът Денков нехаресван от самото начало
Като цяло изследването очертава навлизането на страната в нов тип политическа криза. Предишната криза беше продукт на конфронтацията между партиите и невъзможността им да постигнат минимален консенсус и да съставят правителство. В крайна сметка партиите постигнаха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро противоречие с волята и очакванията на мнозинството от избирателите, които заявяват – „Това не е наше правителство!“
Получава се остър дисонанс между вижданията на мнозинството от обществото и ежедневно прокламираните цели на мнозинството в парламента. Заедно с изтеклите записи за възможно участие на външни сили във формирането на „сглобката“, това поставя въпроса за демократичната основа на властта, както и на въпроса за суверенитета на страната. Така, мнозинството (56%) от избирателите са убедени, че кой и как управлява страната не зависи (или почти не зависи) от избора на хората, а 45% смятат, че България не е суверенна държава, която сама определя външната и вътрешната си политика (срещу 13%, които смятат, че тя е напълно суверенна държава).
Логично, оценките за правителството са необичайно ниски за едно ново правителство – 47% считат, че то разочарова (20% че вдъхва надежда); 40% считат, че то е вредно и трябва да си ходи час по-скоро (срещу 24%, които го смятат за полезно и разчитат то да управлява по-дълго).
