Един от належащите въпроси на 2025 година ще бъде разширяването на партньорството между Пекин и Москва, пише в редакционна статия в. „Гардиън“.
Почти три години минаха, откакто Си Цзинпин и Владимир Путин обявиха приятелство „без граници“ – седмици преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година. Оттогава насетне те се дистанцираха от този словесен ентусиазъм. Приказките за „безгранично“ приятелство бързо бяха изоставени, вероятно по искане на Пекин. Когато Путин посети Китай през май миналата година, той каза, че със Си Цзинпин са „близки като братя“. Китайският лидер беше по-сдържан и нарече руския президент „добър приятел и добър съсед“. Прави впечатление, че Китай не нарича Русия свой съюзник, както Путин прави по отношение на Пекин.
Въпреки това партньорството помежду им продължава да се разширява и задълбочава в икономическата, политическата и военната сфера, което тревожи Запада. Американският Съвет по международни отношения наскоро окачестви това партньорство като „най-голямата заплаха за жизненоважни национални интереси на САЩ от шестдесет години“. През последните 12 месеца станахме свидетели на безпрецедентно голяма активност във военното сътрудничество между китайските и руските сили – въпреки че целта беше по-скоро да бъде привлечено вниманието към комбинираната им мощ, отколкото да бъде постигната операционна съвместимост, каквато е в основата на съюза между САЩ и Европа.
Конфронтацията между Запада и предвожданата от Китай и Русия ос, в която този път Москва е младшият партньор и към която може да бъдат отнесени Иран и Северна Корея, събужда тревожни спомени от миналото. Отколешните страхове, че може да се стигне до ядрена война, се възобновиха. Един остров – тогава Куба, сега Тайван – може да стане гореща точка.
Има обаче много доказателства, че има граници на отношенията между Китай и Русия, както показа и войната в Украйна, отбелязва „Гардиън“. Китай явно изпитва неохота, когато става дума за доставянето на оръжия и боеприпаси на Русия. Руски компании съобщават за все повече препятствия, с които се сблъскват, тъй като китайски банки затягат правилата, съобразявайки се със заплахите на Запада.
При анализ на изявленията на двете страни по въпроси на сигурността, те изглежда са посветени колкото на темата на комбинираната им мощ, толкова и на сдържането на амбициите на другия. Както подкрепата на Китай за войната на Русия в Украйна си има граници, така и Русия даде да се разбере, че не иска да воюва от името на Китай.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом създава очаквания за „Никсън наобратно“ – сценарий, при който САЩ се сближават с Москва и изолират Китай. Сближаването на Никсън с Китай обаче стана възможно заради изключително лошите отношения между Китай и Съветския съюз по онова време. Както Русия, така и Китай са си извлекли поука от тази конфронтация и гледат отвъд един президентски мандат в САЩ.
Китай и Русия се сближават не заради идеология, а заради интереси и опасения, заплахи и възможности. Тези ограничения обаче създават почвата за по-прагматични и по-гъвкави отношения.
Източник: БТА
