На 9 декември Стефан Данаилов щеше да навърши 80 години. Той бе един от най-обичаните и талантливи български актьори. Ламбо, както го наричаха близките приятели и колеги и Мастър, както се обръщаха към него студентите му, обичаше празниците, обичаше срещата с приятели, срещите изпълнени с любов. "Той излъчваше и даряваше топлина и сега ние, неговите почитатели, ученици и близки искаме да я съхраним и споделим отново", споделят студентите му от НАТФИЗ от няколко поколения.
80-ия юбилей на Стефан Данаилов се отбелязва с мащабна програма от събития, а кулминация на честването е довечера от 19 часа в Голямата зала на Народния театър „Иван Вазов“, където ще се състои спектакълът „Стефан Данаилов на 80: години любов“.
Стефан Данаилов и Пепа Николова във филма на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков “Понеделник сутрин"
Студенти и приятели на Мастера ще представят музикални изпълнения, ще бъдат излъчени специално подготвени кадри и интервюта от филма на Георги Тошев, откъси от записи с гласа на легендарния актьор, предоставени от „Златен фонд“ на БНР. Същата вечер ще бъде връчена от вицепрезидента Илияна Йотова поредната „Стипендия на Ламбо“ със спомоществователството на фестивала „Сцена на кръстопът“, чийто създател е самият Стефан Данаилов.
Снимка от любимия филм на много поколения “На всеки километър” със двама титани на българското кино – Стефан Данаилов в ролята на Никола Деянов-бат Серго и Григор Вачков в ролята на Митко Бомбата
В днешния ден хиляди си спомнят с обич за Ламбо, а мнозина негови студенти, колеги и приятели почетоха небесния му рожден ден с трогателни послания в социалните мрежи.
Честит рожден ден, проф. Данаилов, честит рожден ден, Ламбо, честит рожден ден, Мастер!", написаха от Народния театър, където актьорът игра над 40 години.
Ламбо в последния си спектакъл – "Актрисата"
Ето и спомена на председателя на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, който публикува и снимка с Ламбо: "Докато беше министър на културата Стефан Данаилов имахме редовни срещи. Обсъждахме, мислихме, искахме да помагаме на театъра, ама истински и от сърце. Осбено той! Накрая ме изпращаше винаги с репликата: Ицко, не ми се мотай из краката, отивай да работиш! Вижте с какво уважение и вдъхновение го гледаме с колегите от Малък Градски Театър "Зад канала". Така ще го запомня. С уважение и вдъхновение! Честит рожден ден, Мастър!"
Проф. Стефан Данаилов е роден през 1942 г. в София и през 1966 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално майсторство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днешната Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“) при проф. Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов.
Стефан Данаилов и Доротея Тончева във филма “Черните ангели” на режисьора Въло Радев
В своята над 50-годишна творческа кариера актьорът има над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Дебютът му в киното е през 1956 г., когато е на 13 години и участва в детско-юношеския филм „Следите остават“ по сценарий на Павел Вежинов. През август 1969 г. е премиерата на първата серия на телевизионния сериал „На всеки километър“, в който с ролята на майор Деянов тогава 27-годишният Стефан Данилов става известен. Това е филмът, който превръща Ламбо в секссимвол.
Кадър от филма – класика “Князът" на режисьора Петър Б. Василев с актьорите Георги Черкелов в ролята на Патриарх Йоахим и Стефан Данаилов в ролята на княз Тертер
В театъра Стефан Данаилов започва да играе в Драматичния театър в Пловдив през 1966 г. От 1988 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1995 г. е избран за доцент, а през 1999 г. – за професор.
Първите му професионални роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.
Данаилов в спектакъла „Албена“ от Йовков, реж. Крикор Азарян, Театър „Българска армия“
За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.
През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов". Продължава да се снима много в киното и телевизията. Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.
Кадър от филма "Първият куриер" на режисьора Владимир Янчев
След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.
Кадър от сериала "На всеки километър"
От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., води популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там Данаилов играе пародиен образ на Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио). Оттам тръгва и прякора на Ламбо "българският Ален Делон".
Мастера със своите студенти
След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята на Нуцо Марчиано в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина. Години по-късно Данаилов озвучава на български своя герой в излъчената с българския дублаж италианската продукция по БНТ.
"В края на краищата животът ми е бил пълен екшън, наистина. Никога не съм бил вторачен в природата размишляващ, просто сега се наложи. В самотата. В желанието да бъда самотен, да си спомня някои неща и като си ги спомням то ми става весело и смешно, освен това като ми дотегне много си пускам някой филм, виждам се на млади години и си казвам: Гледай, какво момченце съм бил… и карай нататък", казва Стефан Данаилов в „Романът на моя живот“ – богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцент Георги Тошев.
