Иван Димов е поредният наш щангист, който тръгва по пътя към спортната слава. Макар и само на 19 години, той вече е европейски шампион за мъже, и то при дебюта си на такъв голям форум. В албанската столица талантът от Сопот показа невероятна класа за крехката си възраст и след като победи далеч по-опитни състезатели, заслужено се изкачи най-високо на почетната стълбичка.
В интервю за www.efirbet.com Иван Димов разкрива как е покорил върха на Стария континент, кой е бил най-трудният момент за него и какви са следващите му цели.
Иване, честита титла. С какво успяхте да надделеете над своите опоненти?
Благодаря. Вижте, в нашия спорт може би системата е по-различна. Имаме месеци наред тежки тренировки за такава престижна надпревара и е важно, когато отидеш да вдигаш, да си в оптимална форма. Аз бях добре подготвен и уверен в силите си. Трябваше просто да съм спокоен и да следвам плана.
Доволен ли сте от тежестите, които вдигнахте в Тирана?
По-скоро съм доволен, че се оказаха достатъчни за златото. Иначе тези тежести съм ги вдигал много пъти на тренировки и не мисля, че са били някакъв проблем за мен.
Имахте ли критичен момент, който застрашаваше титлата Ви?
Имах, и то не един. Цялата работа дойде от там, че в изтласкването не успях два пъти на 156 кг, с които съм се справял неведнъж на тренировки. След като не ги тласнах, се сринах, тъй като немецът бе заявил 155, и ако ги тласнеше, ставаше първи. Добре че и той не успя, и с него завършихме с равен двубой. Аз обаче първи го постигнах и затова титлата бе за мен. Във второто движение към златния медал се бе устремил и турчин. Той имаше първа заявка с 5 кг по-висока от моята – 156 кг. Ако се бе справил, щеше да е на върха, но той се провали три пъти, записа нула и отпадна.
Какво си помислихте, когато не изтласкахте тези 156 кг?
Беше ми гадно, тъй като много пъти съм ги вдигал на тренировка, а сега цели два пъти не можах. Още по-гадно ми беше, че на моите конкуренти им предстояха опити за първото място.
След като минаха няколко дни, имате ли обяснение защо не се справихте с въпросната тежест?
Сега като се замисля, получих една травма в гърба, която наруши тренировъчния ми ритъм и дълго не можех да изпълнявам движенията. Всъщност тренирах пълноценно само една седмица преди европейското. Добре, че нашата подготовка е с месеци, и за този форум не съм спирал да тренирам от януари. Това ми помогна да съм на високо ниво в Тирана, макар че моето е още по-високо.
Какви тежести са по силите Ви?
135 кг, които постигнах в изхвърлянето, да кажем, че съм доволен от това постижение. По време на подготовка съм изхвърлял и 140 кг, но на тренировка е друго. Там имаш повече опити в залата, а и не си поставен под напрежение. Що се отнася до изтласкваването ми в Албания, разочарован съм, тъй като на тренировки съм тласкал 163 кг.
Наложи ли се да сваляте килограми, преди да излезете на подиума?
Само три килограма трябваше да свалям. Три дни по-рано намалих храната, а в деня, когато беше кантарът, сутринта хапнах само едно парче риба. В 18 часа следобяд кантарът отчете 60, 800 кг. Целта ми беше да съм точно 61 кг, но в крайна сметка тези 200 грама по-малко не ми попречиха.
Защо не гледахте опитите на конкурентите си във второто движение?
След като не успях на 156 кг, изпаднах в депресия. Бях много ядосан, прибрах се вътре, усамотих се и изчаквах да видя какво ще стане. В един момент старши треньорът Иван Иванов дойде при мен и ми каза: Спокойно, момче, вече си европейски шампион. Тогава аз го прегърнах, прегърнах и всички в щаба, а след това прегърнах и баща ми.
На кого сте задължен за този успех?
На Иван Иванов и на Никола Колев, който на лагери лично ме тренираше. Също и на семейството и приятелите, без тяхната подкрепа нямаше как да стане.
Има ли някой, на който ще посветите титлата?
Тази титла е само за мен, защото единствено аз си знам през какви трудности и лишения преминах.
Иване, как станахте щангист?
Бях на 9 години, когато се запалих. По-големият ми брат и наши приятели вече тренираха и аз отидох да ги гледам. Стана ми интересно и повече не излязох от залата.
Всички знаем, че в щангите е тежко и не са за всеки. Вие как издържахте, докато стигнете до мъжете?
Ако трябва да съм честен, много пъти съм искал да се откажа, но треньорът ме е спирал. Той харесваше моите качества и когато съм му казвал, че искам да приключа, той настояваше да не го правя, защото имам голям талант и е въпрос на време да го разгърна.
Занимавали ли сте се с друг спорт?
Тренирах футбол една-две седмици, но не ми хареса, че не е индивидуален спорт и трябва да разчиташ на другите.
Планирате ли да се качите в по-тежка категория?
Задължително. Аз съм слабичък и трудно качвах килограми през годините, но повече няма как да остана до 61 кг, тъй като имам много болежки и контузии. Така че трябва да се качват килограми. Мисля на световното през есента да вдигам при 67-килограмовите, а след това да мина до 73 кг, защото тя е олимпийска категория.
Какви са следващите цели, които си поставяте?
Хубаво е, че станах първи в Европа, но не искам да спирам дотук. Искам занапред да се представям добре на всяко голямо първенство. Да влизам в шестицата и да печеля медали, и ако е възможно още титли.
Какъв човек сте в живота?
Стремя се да бъда почтен и справедлив. Благодарен съм, че имам толкова много приятели, но по-важно е, че хората, които са около мен, са верни приятели, на които мога да разчитам във всеки един момент.
Какво обичате да правите в малкото си свободно време?
Когато имам такова, го посвещавам изцяло на най-близките си хора. Харесва ми също да играя и видео игри, и затова компютърът винаги е с мен на лагери.
Имате ли момиче до себе си?
Имал съм, но в момента съм сам.
Година по-късно, съжалявате ли, че пропуснахте един специален ден в живота – абитуриентския си бал?
Аз не съм го пропуснал. Сам реших да не отида, тъй като не ме влекат такива неща.
