През последните дни от Щаба, а и министъра на вътрешните работи заплашват гражданите, които са напуснали София с неистински декларации, че ще отговарят пред правосъдието? Така ли е наистина и какви ще бъдат правните основания за това?
Наказателна отговорност би следвало да се носи по Наказателния кодекс, а правното основание трябва да е чл.313 от него. Юристи по наказателно право обаче коментират с усмивка, а някои от тях направо се забавляват на юридическите познания на властта. Всъщност за да възникне задължението да декларираме определени данни или събития, това наше задължение трябва да е уредено от закон, указ или постановление на министерски съвет.
В случая с коментираните декларации липсва подобен нормативен акт, който да вменява подобно задължение на гражданите. Освен това последната заповед на министъра на здравеопазването е отделен негов акт, който не допълва предходна заповед и в него не става ясно каква точно декларация трябва да попълват гражданите?
Юристите отново подчертават, че с заповед не може да се вменява задължението за подаване на декларация, още повече когато не е определен орган, който да изготви съдържанието и задължителните реквизити в тази декларация. Тоест, всякакви действия срещу гражданите ще са незаконни и лишени от правни основания за тях. Всичко това е предвидено и в самия член 313 от Наказателния кодекс, в който ясно са изброени случаите на наказателна отговорност по него. Ето какво гласи текста на чл.313 от Наказателния кодекс:
Чл. 313. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
(2) (Нова – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
(3) (Предишна ал. 2 – изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
