Европа застрашително застарява и пенсионните системи не могат да издържат. Рецептата е да се вдигне възрастта за пенсиониране, осигуровките на работещите да се увеличат, а размерът на пенсиите да бъде намален.
Това е предвидено в анализ на Международната асоциация за социално осигуряване, потвърждава се и от последната “Зелена книга” на Европейската комисия.
Възрастта за пенсиониране ще трябва да се вдигне с поне 4 г. в Европа до 2070 г., за да могат системите да издържат финансово на все по-застаряващото население, предлага анализът на Международната асоциация за социално осигуряване. Възрастта за пенсия в Европа се е увеличила средно с 2 г. от 90-те години на миналия век. Последната прогноза на Евростат пък препоръчва възрастта за пенсия да се увеличи до 70 години, за да се запази съотношението между работещите и пенсионерите на нивото от 2020 г.
Докладът обаче посочва, че в различните държави трудовата възраст трябва да се повиши различно.
В Малта, Унгария и Швеция например хората трябва да работят до 68 г., докато в Литва и Люксембург – до 72 г.
Препоръка до колко да се работи в България няма. Засега българската реформа от 2015 г. предвижда постигането на пенсионна възраст и за двата пола от 65 години чак през 2037 г. При мъжете тази възраст ще бъде достигната още през 2027 г. Изискуемият осигурителен стаж пък ще е 40 години. До реформата у нас се стигна именно след препоръка на ЕК през 2013 г. да изравним възрастта за пенсия на мъже и жени.
До 2050 г. Европа ще има най-висок дял на възрастните граждани в света. В момента 20% от населението е на 65+, като се предвижда до 2070 г. процентът да достигне 30. В същото време се очаква делът на хората на възраст над 80 г. да се удвои, достигайки 13% от общото население до 2070 г., пише в доклада на Международната асоциация за социално осигуряване.
В дългосрочен план се очаква населението да намалее с 5%, но делът на хората над 65 г. да се увеличи. В резултат на това коефициентът на демографска зависимост, тоест броят на зависимите към тези в активна трудоспособна възраст, би трябвало да се повиши от 35 на 60%. “Тези средни стойности прикриват значителните различия в рамките на Европа. До 2070 г. съотношението може да варира от по-малко от 30% в някои руски провинции до 90% в Полша, но все пак илюстрира широко разпространения характер на явлението. В резултат на това се очаква
работната сила в Европа да се свие средно с 16% до 2070 г.”,
пише още в доклада.
В Европа има различни модели за финансиране на социалната закрила за възрастни хора. В България моделът комбинира държавното осигуряване с капиталово в частни фондове, които са задължителни, но има и трети стълб за напълно доброволно осигуряване.
В Европа доминира разходо-покривната пенсионна система. При нея пенсиите се финансират от осигурителни вноски, които са средно около 21% от заплатата и обикновено са придружени от финансирани от данъци универсални обезщетения. Такава е системата в Белгия и Франция, както и българската държавна част. Дания, Нидерландия и Великобритания са сред страните, които имат система от универсални пенсии, като достъпът до тях се основава на условие за определен минимален период на пребиваване. В допълнение функционира капиталова система. Някои държави като Полша или Швеция и в по-малка степен Германия пък започнаха преход към пенсионни системи, основани на дефинирани осигурителни вноски (условни или индивидуални), често частично финансирани. Други страни в Европа, особено в югоизточната част, използват алтернативния подход, който съчетава универсална държавна система с осигурителен фонд, позволяващ сумите да бъдат изплащани “накуп” в различни моменти от живота. Този вариант на пенсионно осигуряване не е стабилизиран, като много страни в региона разпределиха през 2010 г. тежестта на разходите между първите два “стълба” в полза на първия. Някои въведоха преразпределителни мерки, за да компенсират недостатъците на капиталовите пенсионни схеми по отношение на техните нива на покритие или адекватност. Такива са Унгария, Полша и Руската федерация.
Независимо от националния профил мерките, предприети за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи, може да бъдат обобщени в четири подхода:
свиване или намаляване на финансовия размер на пенсиите, изплащани на пенсионери;
увеличаване на удръжките, дължими от работещите – включително и по-високи вноски за пенсии от разходопокривни схеми или по-ниски лихви и дивиденти, изплащани по индивидуални капиталови партиди;
увеличаване на броя на населението в активна трудоспособна възраст;
публични заеми за финансиране на пенсиите, което води до по-висока финансова тежест за бъдещите поколения работници и данъкоплатци
Според модела нетните разходи за подкрепа на остаряването трябва да се увеличат с 1–2% от европейския БВП до 2070 г. Това е, без да се взима предвид затягането на правилата за отпускане на пенсиите за старост. Показателно е, че това увеличение се дължи главно на нарастването на свързаните с възрастта разходи за здравеопазване.
