Розовите комсомолци и мисирки бяха свикнали да размятат юмруци на празен ринг и да трупат самочувствие без никакви опоненти. По перверзен начин се перчеха в създадената им ехо-камера и ставаха все по-уверени в средата на предоставен медиен комфорт.
Всичко беше толкова лесно, не им трябва да се напъват да мислят, да анализират, да се тормозят да погледнат мислите отсрещната страна. Те просто бяха биологични изпълнители на приготвени алгоритми, които те послушно и прилежно рецитираха и до полуда повтаряха. Създаваха една мазна среда, чийто ландшафт бе покрит изцяло с лепкавата им сервилност и груповo се нахвърляха срещу всеки несъгласен, ама така, както куче лае през решетки, но за съжаление единствено то е на сцената.
Ако някой съвсем леко ги изведе извън тази среда на комфорт, тези мисирки започват да се озлобяват и да се премятат като риби на сухо. Неспособни да се адаптират, да имат свое собствено мнение и да мислят, изпадат в когнитивно недоумение, чакайки инструкции от кораба-майка, а сървърите в главите започват да пушат и да се въртят на празни обороти.
Гърчейки се в ментални конвулсии единственото системно съобщение, което са способни да генерират е „Ама, ама защо сте ги извикали тука, какво правят тука беее“. Тъй като не са свикнали да мислят, тези комсомолци делят света на „лошите“ и „добрите“, демонизират всички извън миниатюрния им умствен килер, за да се почувстват значими, въпреки алгоритмичното им програмирано мислене.
Vladislav Apostolov с лекота успя да изкара извън релси такъв зомбиран вагон, като без усилия го изведе от памучната му среда и го накара да изреве „Ама що каните такива“ (и заради което горкичкият мисирко даде на късо и вероятно ще му трябва основен ремонт за се възстановят фабричните му настройки)
В случая Влади Апостолов е като герой от „Живите мъртви“, на който му се налага да рине тълпи от медийни зомбита, които ходят безизразно и безцелно из телевизионните студия, но се надявам повече да го канят, за да поразчисти такива NPC-та (или Non-Player Character както ги наричат в компютърните игри за персонажите, сложени като фон само) като Карабоев.
Дахер Фарид Дахер, фейсбук
Безобразен петър карабоев, соросоидните започнаха да си изпускат нервите. Просто отпадъци са тези. Нещастен едноизмерен грантаджия. Този път няма да спестя похвалите си към Денят започва, че овладяха истеричния пристъп на карабоев и не му позволиха да довърши пошлото си театро и да изгони г-н Апостолов.
д-р Цветеслава Гълъбова, фейсбук
“Зам.главният” маг Пепи съобщи, че работи само с факти, но ние знаем, че не така. Иначе изцепката по БНТ и опитът за цензура спрямо редакционната политика на държавната телевизия не е изненада и не заслужава внимание. Интересно е, обче, да се наблюдава как умнокрасивите реагаират на взмимането на завоя.
Владислав Наков, фейсбук
Тази сутрин в „Денят започва“ по БНТ, Петър Карабоев нападна Vladislav Apostolov, питайки в качеството си на какъв е поканен в предаването. Говорим за Владислав Апостолов – един от най-добрите журналисти в България, на фона на чиито знания, ерудиция и компетентност, 99% от колегите му изглеждат като жалки мисирки.
Аз, обаче, питам БНТ в качеството му на какъв канят г-н Петър Карабоев (известен като Маг Пепи)? В качеството му на „анализатор“, чиито титанични „анализи“ трябва да бъдат публикувани в секция „хумор и забава“ ли?
Ирини Зикидис, фейсбук
Впрочем, срам е за „Дневник“ (и цялата Икономедия), че някой като Петър Карабоев (все още) е главен редактор.
Неговото невежество за мен е очебийно от много отдавна, но едва през последните години започна да се забелязва масово. Вече бие на очи много неприятно на всички, и то по заслуга на самия Карабоев, който макар и невеж по, за съжаление почти всяка тема, която покрива в наши дни, въобще не го осъзнава. Журналистическият му тон винаги е прекомерно самоуверен и емоционален, без каквато и да е подплата. Никога не го е свян да подхвърли между другото очевидно лично свое мнение, което изглежда много зле когато това мнение се окаже напълно погрешно.
За журналист с широк профил не е необходимо да е дълбоко запознат с темите, които покрива, но е необходимо поне да е наясно, че не е дълбоко запознат. В противен случай е неизбежна излагацията произтичаща от смелите и самоуверени, но неподплатени, оценки и изказвания. Когато тези мнения и оценки се окажат погрешни това е петно върху неговата репутация като журналист и тази на цялата медия (особено когато е главен редактор).
Самият Карабоев е възможно иначе да е много интелигентен (в други отношения), но със своя специфичен журналистически стил сам си прави много лоша услуга и създава впечатлението, че не е нищо повече от посредствен невежа.
В Икономедия има много интелигентни журналисти, включително такива, които вероятно осъзнават, че Карабоев твърде често се излага като първокласник в материалите си. Странно е защо все още никой не му е направил забележка, при все, че грешките, които допуска, са тенденция от вече много години. А може и някой да му е направил, но да е влязло през едното и излязло през другото ухо.
За да се запази добрата репутация на Икономедия някакви действия е силно препоръчително да се предприемат. Неслучайно това е една от най-реномираните медийни групи в страната. Тя наистина е допринесла с някои от най-ценните журналистически материали през последните три десетилетия и би било тъжно реномето ѝ да започне да се затрива заради нелепата немърливост на журналистиката на г-н Карабоев днес.
Наясно съм, че той е (съ)основател на „Дневник“, но това не е оправдание. Надявам се все пак това е частна пазарна медия, а не комунистическа номенклатура по съветски тип, в която геронтократичното старейшинство триумфира над обективната меритокрация. Това би било много тъжна съдба за една от най-емблематичните медии на демократичния преход.
Георги Вулджев, фейсбук
E, айде сега изненадани. То в долината на лилявите прашки „Дневник“ някой свестен има ли. Там всичко е утайка на паважната помия. Малко късничко идва точно сега да се възмущаваме от дългодишните полюции на Карабоев. То е същото като да питаме кому го дири Дудука при Сопола.
тихо бе, келеш.