„Нортволт“ (Northvolt), европейският гигант в областта на батериите, се срина, а факторите, които допринесоха за фалита, са многобройни.
Това става ясно от най-новите разкрития, свързани с шведската компания, която през годините обещаваше да се превърне във водещ европейски производител на батерии за електромобили.
„Нортволт“ бе създаден със сериозни амбиции: да изгради големи заводи в Европа и намали зависимостта от китайския пазар за производство на литиево-йонни батерии.
Инвестициите, които компанията получи от правителства и частни лица, изглеждаха обещаващи и индикациите бяха, че тя е на прав път. Зад фасадата на иновациите и напредъка обаче се крият редица проблеми, които в крайна сметка доведоха до фалита на „Нортволт“, пише италианското издание „Мъни“.
Вътрешни скандали, производствени неуспехи, съмнителни финансови решения и неизпълнение на много от обещанията са само част от причините, поради които „Нортволт“ се срина.
Причините за фалита: Илюзия за самодостатъчност
„Нортволт“ имаше амбициозни планове да се превърне във водещ европейски производител на батерии за електрически автомобили, но се срина под тежестта на редица критични фактори, които подкопаха финансовата и производствена стабилност на компанията.
Основана с намерението да намали зависимостта от Азия и по-специално от Китай в производството на литиево-йонни батерии, шведската компания породи големи очаквания, както сред европейските правителства, така и сред частните инвеститори. Зад привидните иновации и напредък обаче се криеше съвсем различна реалност – плетеница от вътрешни скандали, грешни решения и неизпълнени обещания.
Мечтата на „Нортволт“ беше да създаде „европейски гигант“, способен да произвежда батерии за електрически автомобили на място, като по този начин намали зависимостта от азиатските доставчици, особено от Китай. Компанията заложи всичко на изграждането на производствени предприятия в Европа, но тази стратегия се оказа неуспешна.
Качеството и произходът на основните компоненти на батериите са важен аспект. Въпреки обещанията за производствена независимост „Нортволт“ продължи да внася катода, ключов компонент за работата на батерията, директно от Китай. Това подчертава неспособността на компанията да произвежда сама висококачествени батерии, което подкопа репутацията ѝ на пазара.
Зависимостта от външни доставчици имаше опустошителни последици. Недостигът на ключови компоненти и лошото качество на материалите доведоха до забавяне на производството и по-ниско качество на крайния продукт.
Окончателният срив: договорът с Бе Ем Ве
Въпреки първоначалните проблеми „Нортволт“ продължи да търси решения, за да запази позициите си на пазара. Финансовите решения на компанията обаче се оказаха катастрофални. По време на кризата шведският гигант натрупа значителни дългове към доставчици, които възлизаха на десетки милиони евро.
Това допълнително отслаби капацитета за инвестиции и растеж. Един от най-значимите епизоди в упадъка на „Нортволт“ е фалитът на американското му подразделение, последван от този на шведското му дъщерно дружество. Междувременно изпълнителните директори, включително бившият главен изпълнителен директор Петер Карлшон, продължиха да получават многомилионни заплати и бонуси, което породи съмнения относно начина на управление на средствата на инвеститорите.
Окончателният срив на „Нортволт“ дойде с прекратяването на договора с Бе Ем Ве (BMW) за доставка на батерии на стойност 2 млрд. евро. Този договор беше едно от основните предимства на компанията, но загубата на такъв важен клиент допълнително разклати доверието на инвеститорите и други потенциални клиенти, като я направи уязвима и неспособна да изпълни обещанията си.
Има ли надежда?
Акционерите на „Нортволт“, сред които са германската автомобилна компания „Фолксваген“ (Volkswagen Group) и американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) гласуваха производителят на литиево-йонни батерии да продължи дейността си, докато си осигури финансова подкрепа.
През ноември 2024 г. производителят на автомобилни батерии съобщи, че е подал „молба в САЩ за защита от кредитори, докато реорганизира своята дейност“. В съобщението на компанията се посочваше, че „доброволната реорганизация улеснява достъпа до парично обезпечение в размер на приблизително 145 млн. долара и финансиране от 100 млн. долара“. Молбата за защита от кредитори, подадена от „Нортволт“ в САЩ, обаче на практика означава, че компанията е в процедура на фалит.
Според източници на Ройтерс „Нортволт“ е поискал от акционерите в края на януари да предоставят 1,29 милиарда долара през идните две години, за да помогнат за възстановяването му.
На фона на плана за преструктуриране „Нортволт“ се споразумя през февруари да продаде подразделението си за електрически батерии за тежката промишленост, едно от малкото печеливши звена, на своя клиент и партньор „Скания“ (Scania).
В контекста на стремежа на Европа да намали зависимостта си от азиатските доставки и да се превърне в център за производство на батерии за електрически превозни средства, фалитът на „Нортволт“ показа присъщите трудности при осъществяването на тези амбиции. Случилото се подвига важни въпроси за устойчивостта на производството на батерии в Европа и за предизвикателствата, пред които са изправени дружествата, за да се конкурират със световните гиганти. Закъснели мерки ли са планът за преструктуриране и търсенето на финансова подкрепа на фона на постоянно променящия се глобален контекст и сянката на Китай? Може би отговорът на този въпрос ще покаже и доколко Европа може наистина да е конкурентоспособна.
