Вчера стана известно, че Светият Синод отменя избора на новия Сливенски митрополит. След проведено гласуване през миналата седмица избирателите избраха двама епископи, от които Синодът трябва да посочи новия Сливенски митрополит, между Агатополския епископ Иеротей и Константийския Михаил.
LIBERTA.BG публикува без редакторска намеса коментара по темата на юриста и експерт по църковно право Иван Минев:
„СВЕТИЯТ СИНОД НАРУШИ ЗАКОНА.
Ще смятам за грях, ако пропусна и замълча.
Снощи в късните часове синодалният сайт публикува две решения на Св. Синод от извънредното му заседание, проведено на 24.02.2024 г. С първото решение Св. Синод касира (без мотиви) проведения епархийски избор на 18.02.2024 г. за избор на Сливенски митрополит, а с второ решение оповести, че Св. Синод е разгледал писмено предложение, вх. № №120/24.02.2024 г., от Великотърновски митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий и Доростолски митрополит Яков за приемане на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити в бъдеще и е приел „текст на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити“. Към това решение беше прикачено писменото предложение № 120/24.02.2024 г., но приетата НАРЕДБА остана в тайна.
СВ. Синод оповестява, че приетата „СИНОДАЛНА НАРЕДБА УРЕЖДА ИЗБИРАНЕТО НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТИ“. Гласувалите митрополити на това решение зачеркват изцяло, противоуставно и в нарушение на закона: ГЛАВА СЕДМА, РАЗДЕЛ ВТОРИ И ГЛАВА ОСМА ОТ УСТАВА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ (БПЦ-БП).Трябва да се признае отговорното и законосъобразно поведение на Ловчанския митрополит Гавриил, Неврокопския митрополит Серафим и Видинския митрополит Даниил, които са се съобразили с Устава на БПЦ-БП и не са приели това закононарушение.
Трябва да се припомни на гласувалите осем митрополита, че УСТАВА НА БПЦ-БП Е ПРИЕТ ОТ VІ ЦЪРКОВНО НАРОДЕН СЪБОР – 11.10.2008 Г. УСТАВА НА БПЦ-БП има своето законно основание в чл. 10 ал.2 от Закона за вероизповеданията и затова по силата на Закона за нормативните актове той е подзаконов нормативен акт. БПЦ-БП е отделена от държавата, но тя е подчинена на установения в Конституцията правов ред. Именно и затова и в изпълнение на закона, БПЦ-БП на законно проведен Църковно народен събор е приела своя УСТАВ, който може да бъде променян, отменян единствено и само от Църковно народен събор. Светият Синод не е носител на правото на компетентност да отменя или променя негови разпоредби. Ето защо трябва да се направи извода, че Св.Синод необяснимо, грубо и в нарушение е постановил ЕДНО НИЩОЖНО РЕШЕНИЕ, което не може да породи никакви правни последици.
Изложените, в гласуваното предложение съображения могат да имат своето основание, но те не могат да заменят законно установените норми в действащия УСТАВ НА БПЦ-БП. Св. Синод има правото да свика нов Църковен събор, на който да възприеме изложените основания и да промени уставните разпоредби, но сам нито има правото, нито възможността да създава други, различни правни норми, които да отменят разпоредби на Устава.
Добре известно е, че Уставът на БПЦ е основополагащ акт за нейното устройство и управление. Неговото канонично и правно значение стои непосредствено след Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори и учението на светите Отци (чл. 2 от Устава на БПЦ). С други думи, спазването на изискванията, процедурите и постановленията на Църковния устав е повеля, която е неизменно свързана със съблюдаването на Свещеното Писание и посочените източници на каноничното право и произтича от тях. Светият синод е поел задължението, което произтича от Закона за вероизповеданията, да спазва и изпълнява разпоредбите на Устава на БПЦ.
Почтително призоваваме, Светият Синод с отговорност да преразгледа решението си от 24 февруари 2024 г., като съобразите императивните разпоредби на Устава и гореизложените съображения. Вярваме, че едно ново решение, стъпило на здравите основи на Църковния устав, следва да бъде взето, като основно начало на църковното устройство. Молим, да приемете този призив като израз на загриженост и отговорност, на преданост към светата ни Църква и съзнание за християнски дълг!“
Либерта. БГ
