В първата неделя след Възкресение Христово се почита паметта на апостол Тома – един от 12-те Христови ученици.
След като Исус Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват „Видяхме Господа”, той им отвръща: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам”. Затова той е известен с прозвището си Неверни.
В първата неделя след своето Възкресение Исус Христос отново се явява на учениците си, но този път там е и Тома. Христос се обръща към него и му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”.
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си. Седмицата след Великден се нарича Светла, а Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните Христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него”. След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня на Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва Божието слово. На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.
Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици. Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил.
Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.
