Пред смъртта уж всички са равни, но не съвсем.
Хиляди стари и млади, болни и сакати, бедни и богати, известни и неизвестни миряни чакат с часове на опашката пред Храм Александър Невски, за да се простят с Патриарх Неофит.

Не и омразните предствители на безбожната Сглобка. Те нямат време да чакат! За властта да чакаш на опашка с народа си пред Патриарха и да отдадеш последна почит – това е досадна подробност и протокол, която могат да си спестят.

Най-мразеният от Сглобката министър Тагарев пререди всички и се мушна като плъх през страничния вход на Храма. После Тагарев се изниза от там зад загражденията и далеч от очите на “опасния” и покрусен български народ.

Позорно поведение, което заслужи презрението на вярващите към него. Кой има нужда от подобно връзкарство на правоимащите от лъскавите държавни мерцедеси, които нямат уважение дори към вярата и към смъртта. Всъщност, доро нямат почит към народа си.