Тайбе Юсеин за пореден път показа колко силна, можеща и успешна боркиня е. На първенството на Стария континент в Будапеща тя бе неудържима на тепиха и буквално помете всичко пред себе си по пътя към своята трета европейска титла. Тайбе постигна и нещо, което до този момент не беше правил никой друг български борец – стана първа на голямо първенство, без да даде точка на своите опонентки.
В интервю за Ефирбет България Тайбе Юсеин обяснява как е покорила поредния си връх в борбата, разкрива защо винаги е жадна за спортна слава и кои са следващите предизвикателства пред нея.
Тайбе, когато тръгвахте за европейското, смятахте ли, че ще стигнете до титлата по такъв убедителен начин?
Не съм очаквала, че ще спечели златото така категорично, но за мен най-важно беше да взема титлата. Бях добре подготвена и уверена, и знаех, че завися само от себе си, а не от това как ще се борят опонентките ми.
Каква беше Вашата тактика?
Стараех се да контролирам всяка среща през цялото време и се получи. Нито за миг не си позволих да се разконцентрирам или да подценя съперничка, въпреки че имах комфортен аванс на тепиха.
С какво надделяхте над противничките?
Аз ги превъзхождах най-вече технически и не им дадох повод да си помислят, че могат да ме поставят в неудобни ситуации.
Допускахте ли, че съдиите могат да Ви попречат, както често се е случвало с български известни борци?
За реферите изобщо не съм си и помислила. Намирах се в оптимално форма и знаех, че ако показвам най-доброто от себе си, няма кой да ме спре за първото място.
Казвате, че сте била добре подготвена, но разбрах, че сте имала контузия в кръста преди „Дан Колов“. Защо скрихте този здравословен проблем, който Ви е нарушил тренировъчния ритъм преди турнира?
Не мисля, че беше редно да давам гласност, нито това да е водещо около мен, за да не прозвучи като оправдание. Щом съм излязла на тепиха да се боря, вече нищо друго няма значение.
Спечелената титла в Унгария ли е най-специалната за Вас?
Всеки успех за мен е специален, всяко златно отличие от европейско и световно, както и медалът от Олимпиадата са ми еднакво скъпи.
Вашият треньор Петър Касабов, наскоро сподели, че може да се борите още по-силно?
Щом го е казал г-н Касабов, значи е така. Аз винаги правя всичко възможно да се подобрявам и с времето ще работя още повече в тази посока. Трябва да ставам по-добра и технически, и тактически, тъй като конкуренцията се увеличава, а предстоят световни и европейски първенства до другата Олимпиада.
Като казахте конкурентки, кои ще са те по пътя Ви към световния и Дай боже, олимпийския връх?
Засега са четири, но очаквам в близките две години да станат повече. Сред тях са американка и бразилка, които съм побеждавала. Има също по една състезателка от Киргистан и Япония, от които съм губила, но и съм ги надвивала.
Възможно ли е Олимпиадата в Париж да е последното Ви състезание в бляскавата кариера?
Не съм мислила по този въпрос. Искам само да бъда жива и здрава, да се подготвя по най-добрия начин за Игрите през 2024 година и да съм в оптимално физическо състояние. Ако се получи, ще съм спокойна. Относно това докога ще се боря, отговорът е един – ще излизам на тепиха, докато изпитвам страст и удоволствие от борбата.
Тайбе, Вие отдавна сте световна легенда в борбата. Не се ли пренаситихте от титли и как се мотивирате за нови успехи?
Като знам, че с всяка титла добавям нов диамант на короната, винаги излизам на тепиха все едно, че не съм спечелила нищо. При мен е така, мисля от състезание за състезание, от схватка за схватка. Сега най-близката ми цел е световното в Белград през септември.
Как успявате да поддържате теглото си и да се борите дълго в една категория?
Изградих режим, за който ми помогна г-н Касабов. Както хранителен и питеен, така и относно начина ми на живот извън тренировките. Свикнах да държа едни и същи килограми цяла година и затова не ми се налага да свалям преди първенство или турнир.
Кой е най-тежкият Ви момент в борбата?
Беше, когато имах травма, но продължих да се боря. После контузията ми в коляното се усложни, претърпях операция и 8 месеца не излизах на тепиха.
Мислехте ли, че това може да е краят?
Ако трябва да съм честна, не съм мислила за отказване, но се притеснявах дали времето ще ми стигне, за да се подготвя максимално добре за Игрите в Токио. Все пак разполагах само с два месеца и половина.
Какво почувствахте, когато българите Ви посрещнаха след титлата в Будапеща и след това, което Ви казваха?
Всички хора бяха мили, сърдечни и добронамерени, всички пожелания докоснаха сърцето ми. За пореден път осъзнах едно нещо – тези всички лишения и къртовска работа в залата си струват, щом след това може да изпиташ такива прекрасни мигове.
Двуседмичната Ви почивка приключи. С какви амбиции се завръщате към тренировките?
Започвам от нулата и съм заредена с хъс и енергия. Искам да тренирам пълноценно, да продължавам да побеждавам и да слушам химна на България най-отгоре на почетната стълбичка.
