Анализ на знаковата реч на почетния председател на ДПС Ахмед Доган пред ЦС на ДПС от Полина Паунова, дългогодишен журналист в изданията на Капитал и Свободна Европа:
Две наблюдения по речта на Ахмед Доган от вчера. Говорейки за “защитната система на демокрацията” той направи следния паралел: в Германия обществото се вдигало при възхода на десните сили (спорно откъм точност твърдение, най-малкото защото това стана във Франция, но не това ми е думата), а за това, че в България сме “сеирджии – гледаме нарушения на закона, цъкаме с език и чакаме друг да ни свърши работата”. Това, разбира се, не е вярно.
Гражданското общество в България не просто не цъкаше с език, а излезе по улиците с искане за законност. Излизаше няколко пъти от 2013 г насам. Обикаляше, викаше, псуваше, прибираше се, обезсърчаваше се, после пак излизаше, пак викаше, пак псуваше, пак обезсърчено се прибираше. Докато ние правихме това Илхан Кючюк пускаше едни други сигнали в Брюксел (сега ги е заменил с такива срещу Пеевски), а медиите (заграбените и онези, които са силно повлияни от Пеевски) очерняха всеки дръзнал да произнесе “името на момчето”. Публикуваха се лъжи, през институции-бухашки се сплашваха бизнесни (само малък пример е случаят Хиполенд), а телевизиите (както и сега) съобщаваха откъслечни факти, без да разкажат случаите, за които говорят. Така онези, дето не са сеирджии (по Доган) бяха маргинализирани, наплашени, изолирани и в последна сметка започнаха да изглеждат като едни луди, обсебени от халюцинациите си за Пеевски.
Докато тия процеси клокочеха в обществото първоначално, а после бяха сложени на слаб огън, за да закиснем всички в един лепкав, неясен сос, Доган обитаваше сараите си. А съдът, дето сега той разбрал, че бил превзет, си беше превзет и тогава. Само дето не беше ангажиран в отнемането на партията му.
Така че: тук сеирджии не сме. А всичко беше обърнато на сеир, а недоволните бяха направени да изглеждат като “селските луди”.
Освен бележката по “съпротивителните сили на демокрацията”, която са горните няколко реда, има и друго от това изявление.
Та, второ: Ахмед Доган се извини за “момчето” на цялото общество. Два пъти.
Мен са ме учили, че извинения се приемат, или дори да се съмняваш в истинността им, не се отблъскват грубо. Затова и съм склонна да разбера и да чуя думите на Доган, че само тяхната общност може да спре “момчето”.
И в някакъв смисъл няма кой друг: години след Магнитски, прокуратурата не вижда Пеевски, а МВР се грижи за доброто разположение на духа му – сваля сайтове, които го дразнят. Съдът пък му поднася партия. Лидерът на най-голямата партия не вижда нищо нередно и си мълчи.
Очевидно само общността на българските турци в момента (без значение мотивите) иска открито да спре този модел. Затова и трябва да получи подкрепа в тая непосредствена битка. Не Доган, общността на тия хора.
За да има смисъл и от извинението, и от битката, обаче е нужно да се разказва. Малко като в ЮАР и Комисията за истина и помирение. Мъчителите поемат ангажимент за истината, а жертвите да не мъстят.
Само фактите ще ни помогнат. Такива факти, които институциите, колкото и да са превзети, не могат да пренебрегнат.
Така извиненията добиват плътност. За всички онези, които не гледаха сеир, а над 10 години опитват да се съпротивляват да им откраднат държавата.
Извиненията са чути и оценени. Без факти ще останат в сферата на сеира.
Полина Паунова, Капитал
Прокопи и неговите мисирки официално получиха статута на първи гъзолизци на агент Сава.Това ще струва още десетки хиляди изгубени гласове за простоидиотите, които ще се насочат към Шиши.Кой смята Полина Паунова за човек?